Определение № 9746 от 13.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Ловеч и Административен съд София град. Пред Аминистративен съд Ловеч е било образувано адм.д. № 418/2024 г., по жалба от К. Т. М. срещу заповед № ЗД/Д-ОВ-047 от 13.08.2024 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], с която е прекратено настаняването на детето Ж. А. М., с местонахождение [населено място], с родители К. Т. М. и А. Д. М., в семейството на Д. И. Я., с постоянен адрес [населено място] – роднина на детето. Наредено е временното настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия – Ж. В. М., с постоянен адрес в [населено място], и Д. А. М., с постоянен адрес в [населено място]. С определение № 1642 от 02.09.2024 г., постановено по адм.д. № 418/2024 г., Административен съд Ловеч е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София град. Съдът е приел, че подсъдността на спора следва да се определи по правилата на чл. 133 от АПК. При съобразяване на обстоятелството, че жалбоподателят К. М. е с постоянен адрес в [населено място], е приел, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд София град. На основание чл. 135, ал. 2 от АПК съдът е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София град. Пред Административен съд София град е образувано адм.д. № 8847/2024 г. С определение № 16305 от 09.09.2024 г., Административен съд София град е прекратил производството по делото, повдигнал е спор за подсъдност между Административен съд Ловеч и Административен съд София град, и е изпратил делото на Върховния административен съд. В мотивите си съдът е съобразил обстоятелството на липсата на идентичност между жалбоподател и адресат на административния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по подадената жалба е Административен съд Ловеч. Съгласно чл. 135, ал. 4 от АПК, споровете за подсъдност между административни съдилища, се решават от Върховния административен съд. Съгласно чл. 133, ал. 1, изречение първо от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на К. Т. М. срещу заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Ловеч. Адресати на административния акт са детето Ж. А. М., по отношение на което е прекратено настаняването при роднина, с местонахождение в [населено място], Д. И. Я., при което лице е било настанено детето, с постоянен адрес в [населено място], област с административен център [населено място], К. Т. М. – майка на детето, с постоянен адрес в [населено място], А. Д. М. – баща на детето, с постоянен адес в [населено място], Ж. В. М. – баба на детето по бащина линия с постоянен адрес в [населено място], Д. А. М. с постоянен адрес в [населено място], област с административен център [населено място]. Това са адресатите на административния акт, по отношение на които е налице изрично изразено волеизявление на административния орган, притежаващо характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Майката на детето К. Т. М. освен качеството на адресат на административния акт притежава и качеството на страна в производството по съдебното обжалване на административния акт. Това обстоятелство несъмнено не следва да формира извода за подсъдност на спора по постоянния адрес на майката на детето, доколкото нормата на чл. 133 от АПК определя правилото за мастната подсъдност съобразно постоянния адрес на посочения в акта адресат, съответно адресати. При съобразяване на обстоятелството на няколко адресати на административния акт, приложение следва да намери правилото на чл. 133, ал. 2, изречение второ от АПК. Съобразно посочения текст на ал. 2, изречение първо, когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. В процесния случай, адресатите на акта са повече от един, но не са в рамките на един съдебен район, доколкото постоянният адрес на едни ат адресатите на акта е в [населено място], на други съответно в [населено място] и в [населено място], обстоятелство, което изключва приложимостта на чл. 133, ал. 2, изречение първо от АПК. Приложение следва да намери правилото на чл. 133, ал. 2, изречение второ от АПК, съгласно което във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. Административният орган, издал обжалвания административен акт, е директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Ловеч, което определя извода за компетентност за разглеждане на правния спор от Административен съд Ловеч. При съобразяване на тези обстоятелства, Върховният административен съд, на основание чл. 135, ал. 4 АПК,