Определение № 1329 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 839/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Ка 2-Арх“ ООД, чрез адв. В. Сергиев, срещу определение № 10499/28.11.2023 г. по адм. дело № 396/2022 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 3575/01.06.2023 г., постановено по същото дело. В жалбата се претендира отмяна на определението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че съобщението за постановяване на съдебното решение не е надлежно връчвано, тъй като във всички молби е посочен съдебен адресат. Иска се връщане на делото на АССГ за продължаване на процесуалните действия. При условията на евентуалност прави искане за присъединяване към жалбата на „Техно Енерджи“ ООД. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. За да остави без разглеждане касационната жалба с оспореното определение, АССГ е приел същата за недопустима като просрочена /подадена след преклузивния 14-дневен срок за оспорване на съдебното решение пред касационната инстанция/ - основание по чл. 213а, ал. 2 от АПК връзка чл. 215, т. 3 от АПК. Според съда постановеният съдебен акт е бил връчен лично на управителя на дружеството – касатор на 06.06.2023 г., а касационната жалба е подадена на 21.06.2023г. при липса на данни това да е сторено по пощата. Така мотивиран първостепенният съд приел, че касационната жалба е подадена след изтичане на определения в закона преклузивен 14-дневен срок за обжалване, поради което я е оставил без разглеждане. Определението е неправилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че връчването на решението на адреса на управление на дружеството не е надлежно извършено, защото противоречи на правилата на чл. 137 от АПК и чл. 39 от ГПК. Решението е било връчено на управителя на адреса на управление на дружеството. От приложените документи по делото се установява, че дружеството жалбоподател изрично е посочило съдебен адрес за връчване на съдебни книжа в предявената искова молба, а впоследствие и в допълнението към нея- гр.София, район [район] [улица], който е различен от адреса на управление. Освен това дружеството е било представлявано от процесуален представител- адв. В. Сергиев, който е надлежно упълномощен от управителя К. Ватева, като е посочен и нов адрес за призоваване в гр. София, [улица], [номер] /л.31 от адм. дело № 396/22 на АССГ/. Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице, или на пълномощника и съгласно чл. 45 ГПК се счита за лично връчване, при липса на оттегляне на пълномощията, отказ или посочване на съдебен адрес, различен от този на процесуалния представител на страната (каквито хипотези не са налице в разглеждания случай). Посочването на адресат е право на страната по делото, а не задължение. Тя свободна да избира дали да получава съобщенията лично или чрез процесуален представител и съдът следва да зачете избора, като я призовава на адреса на съдебния адресат, а не на постоянния й адрес. Всяко връчване на пълномощника се смята за надлежно уведомяване на страната съобразно изричното правило на чл. 45 ГПК. В случая призовки и съобщения е следвало да бъдат изпращани на пълномощника адв. В. Сергиев на посочения съдебен адрес за получаване на такива, и именно на него е следвало да се връчи надлежно съобщението и копие от постановеното съдебно решение. Предвид допуснатото от АССГ съществено процесуално нарушение по връчване, не може да се приеме за достоверна съобразената от съда начална дата на 14-дневния срок за касационно обжалване, респективно – касационната жалба за просрочена и поради това недопустима. По тези съображения не е налице и основание за оставянето й без разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на подадената касационна жалба. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение