Определение № 582 от 21.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1934/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 6751/18.ІV.2017 г. на Г. Д. М. от [населено място], подадена против Разпореждане (без номер) от 28.ІІ.2017 г. „във връзка с определение (без номер) от 17.ІІІ.2017 г.” на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, постановени по ч. гр. дело № 5042/2016 г., с последното от които - след даване на съответните указания - е била оставена без уважение молба на този частен жалбоподател по чл. 83, ал. 2 ГПК: „за освобождаване от заплащане на държавна такса за образуване на дело от частен характер пред ВКС в размер на 15 лева”. Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение по чл. 83, ал. 2 ГПК, частният жалбоподател М. претендира отменяването му, като в тази връзка навежда довод, че вече бил освободен от заплащане на държавна такса по това дело, „което е до приключване на процеса, ако няма промяна в обстоятелствата”. Ответната по частната жалба [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение на САС по чл. 83, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на Г. Д. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Констатира се по делото, че с определение № 4426/5.Х.2015 г. на първостепенния Благоевградски ОС, постановено по гр. дело № 4/2014 г. М. е бил освободен от заплащане на държавна такса по частна жалба с вх. № 2919/2.ІХ.2015 г., подадена от него против издадено по същото дело първоинстанционно определение № 3553/31.VІІ.2017 г., като в мотивите на този съдебен акт изрично е прието, че: „частният жалбоподател Г. Д. М. не може със собствените си доходи от заплата, поради наличието на значителни разходи, да заплати държавна такса във връзка с частната жалба”. При тези данни по делото, щом като веднъж по настоящето дело в първата инстанция М. е бил освободен от заплащането и на минималната такса по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Софийският апелативен съд не е имал законово основание да го задължава да внася такава държавна такса по друга частна жалба до ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение