Определение № 10825 от 09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за административно – териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/.

Образувано е по частната жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуалният си представител главен юрисконсулт А. Антонова срещу протоколно определение от 18.09.2023 година по адм. д. № 5289/2023 г., с което е оставена без уважение негова молба за конституирането му като страна в процеса. Излага съображения свързани с обстоятелството, че министърът на регионалното развитие и благоустройство участва в административното производство по реда на Закона за административно – териториалното устройство на Република България като компетентния орган, провеждащ държавната политика в областта на административно – териториалното устройство. В същото качество администрира и процедура по чл.32 от УПМСНА и е вносител на акта, предмет на разглеждане, поради което счета, че за него е налице правен интерес от участие на делото.

Ответниците по жалбата - Кмета на гр. Обзор, П. Павлов, К. Янакиев, А. Добрев, Х. Перчемлиев, П. Проданов, В. Евтимова, Я. Неделев, И. Дочков, Инициативен комитет за обособяване на нова община с център гр. Обзор и Министерски съвет – не вземат становище.

Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е започнало по жалбите на Инициативен комитет за обособяване на нова община с център гр. Обзор, Кмета на гр. Обзор, А. Добрев, Х. Перчемлиев, П. Проданов, В. Евтимова, Я. Неделев, К. Янакиев, И. Дочков и П. Павлов срещу Решение № 329/27.04.2023 година на Министерски съвет на Република България за оттегляне на предложението до Президента на Република България да издаде указ за утвърждаване на границите и административния център на създадената нова община с административен център гр. Обзор, област Бургас, и на промените в границите на община Несебър, област Бургас, и създаване на нова община с административен център гр. Обзор, област Бургас.

Видно от наличната по преписката документация, със заповед № РД – 09 – 4 от 08.01.2021 година на Областния управител на област Бургас е определена дата за провеждане на общ местен референдум в следните населени места на община Несебър: гр. Обзор, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] с въпрос „Подкрепяте ли предложението за обособяване на нова община с център гр. Обзор, състояща се от населени места гр. Обзор, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]“.

Референдумът е проведен по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ на 28.02.2021 година, като с решение на Общинската избирателна комисия № 26 от 01.03.2021 година са обявени резултати от гласуването, като в референдума са участвали 76,02% от избирателите със съответни права в населените места, като 73,37% са отговорили с отговор „да“. Референдумът е обявен за редовен от общинската избирателна комисия и съгласно резултата от него областният управител е внесъл в Министерския съвет писмен доклад. В тази връзка, с писмен доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и становища от министерствата, Министерският съвет е взел решение за създаване на нова община Обзор с посочени населени места, включващи се в нея.

С решение № 253 от 24.03.2021 година на Министерски съвет на Република България, на основание чл.9, ал.1, т.6 във връзка с чл.8, ал.3 от ЗАТУРБ е взето решение, както следва:

1. за отделяне от община Несебър, област Бургас на населените места гр. Обзор, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място];

2. създаване на нова община с административен център гр. Обзор, област Бургас и включване в състава й на населените места [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място];

3. предлага на Президента на Република България на основание чл.98, т.5 от Конституцията на Република България във връзка с чл.9, ал.1, т.7 ЗАТУРБ да издаде указ за утвърждаване на границите и административния център на новосъздадената община и на промени в границите на община Несебър, област Бургас.

Оспореното решение на МС на РБ е издадено на основание чл.9, ал.1, т.6 и 7 ЗАТУРБ. С чл.9, ал.1 ЗАТУРБ се регламентира редът за създаване на община, като съгласно т.6 на тази разпоредба Министерският съвет приема решение за това след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Чл.8, ал.3 предвижда, че „в случаите, когато географски, стопански, комуникационни, исторически и други причини правят невъзможно изпълнението на някои от условията по ал.1, Министерският съвет може да вземе решение за създаване на нова община по реда на чл.9“. Във връзка с така цитираната разпоредба на чл.8, ал.3 ЗАТУРБ, която предоставя в рамките на преценката на Министерски съвет създаването или не на нова община, се касае за акт, издаден в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, т.е. такъв по целесъобразност. Този акт не е окончателен и не е правопораждащ.

Съгласно чл.98, т. 5 от Конституцията на Република България „Президентът на републиката:утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет“, т.е. промени в границите и центровете на административно - териториалните единици се извършват с указ на президента съгласно чл. 102 ал. 1 от Конституцията на Република България по предложение на Министерския съвет.

Във връзка с така очертаната правна уредба оспореното решение на Министерски съвет не е правопораждащият акт административно – териториалното изменение акт. Такъв акт е указът на Президента. Съгласно чл.136, ал.2 от Конституцията границите на общините се определят след допитване до населението. В изпълнение на това конституционно изискване чл.9, ал.1, т.4 от Закона за административно - териториалното устройство на Република България е предвидил провеждането на референдум при създаване на община. Този референдум има само факултативно, а не пряко пораждащо действие. Макар и по принцип местният референдум да е институция на пряката демокрация законодателят е предвидил, че резултатите от него не водят автоматично до настъпване последиците от взетото по него решение. Резултатът от него освен това не създава автоматично и задължение за висшия административен орган - Министерския съвет, да извърши исканата от населението промяна. По силата на Конституцията Министерският съвет е органът, оправомощен по своя преценка да прави предложение за промени в границите и центровете на административно - териториалните центрове. Министерството на регионалното развитие и благоустройство е дало становище по издаване на процесното решение на Министерския съвет. Това обстоятелство не го прави заинтересована страна в процеса. Неговото становище е част от процедурата и елемент от сложния фактически състав по обособяване на нова община, чийто краен акт, с който действително се създава новата община, е указът на Президента. Изразеното становище на министерството не е и не може да бъде задължително за Министерския съвет, тъй като решението му за създаването на една община, е въпрос на целесъобразност.

По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното протоколно определение на Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия