Определение № 141 от 07.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 379/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 8281/15.11.2016 г. по в.гр.д.№ 8700/2016 г. на СГС, ІІІ В въззивен състав, ГО, с което е потвърдено решение от 8 април 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав по гр.д.№ 53524/2015 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] сумата 21401,08 лв., получена на отпаднало основание като цена за достъп до електроразпределителната мрежа въз основа на раздел ІІІ, т.2 от Решение № Ц-33/14.9.2012 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила решение № 4071/22 март 2013 г. по адм.д.№ 13918/2012 г. на ВАС, ІV отд. На основание чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от 8.9.2015 г. до окончателното плащане на сумата. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на исковете. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т. 1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. Ответникът по касация [фирма] изразява становище в отговор на жалбата, че същата е неоснователна. При преценка на допустимостта на касационната жалба настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното: Предявени са в обективно съединение искове за платени на отпаднало основание – отменено решение на регулаторен орган /ДКЕВР/ суми по 13 бр. фактури, представляващи цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи, дължима ежемесечно от ищеца – производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник – фотоволтаична централа, както следва: за 890,76 лв. с ДДС, за 1997,98 лв., за 1018,79 лв., за 753,75 лв., за 747,82 лв., за 844,96 лв., за 1630,02 лв., за 1842,60 лв., за 2359,04 лв., за 1921,97 лв., за 2801,15 лв., за 2561,72 лв., и за 2030,52 лв. с ДДС. Платената и претендирана сума по всяка отделна фактура на извъндоговорно основание не превишава 5000 лв. К. контрол върху постановеното въззивно решение е недопустим по критериите на чл.280 ал.2 т.1 ГПК както за граждански, така и за търговски дела. За допустимостта на касационното обжалване от значение е цената на обективно съединените 13 бр. искове. Настоящият съдебен състав приема, че спорът, с който е сезиран първоинстанционният съд, е търговски по смисъла на чл. 365 т.1 ГПК, тъй като има за предмет права, произтичащи от изпълнението и унищожаването на търговска сделка със смесен фактическия състав. По изложените съображения обжалваното въззивно решение, постановено по търговско дело, не подлежи на касационен контрол предвид цената на всеки отделен иск, която не превишава 20 000 лв. Касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение