Решение № 19 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2009 г.

Производството е по чл. 307,ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Н. В. Н. от гр. В. за отмяна на влязло в сила решение №993/04.09.2008 год. по гр.д. № 114/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №2776 постановено по гр. д. № 1226/2005 год. на Варненския районен съд, поправено по реда на чл. 192,ал.2 ГПК с решение №3471/30.11.2007 год. в частта, в която Д. „Транспортно с. и възстановяване” – П. гр. В. е осъдено да заплати на Н. В. Н. сумата 264,28 лв., представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност, сумата 80,60 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 03.08.1997 год. до 23.03.2005 год. и 36,37 лв. разноски. В частта, в която исковете са уважени за размера над 264,28 лв. до 799,27 лв. на иска за обезщетение, над 80,60 лв. до 243,76 лв. на иска за лихва за забава, както и в частта за разноските за размера над 36,37 до 107,32 лв., решението на първоинстанционния съд е отменено като въззивният съд не е постановил отхвърлителен диспозитив. Ответникът по молбата Д. предприятие „Транспортно с. и възстановяване”, поделение гр. В. в писмен отговор по делото изразява становище по основателността на молбата. При проверка допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, счита, че същата е подадена след срока по чл. 305,ал.1 ГПК, като съображенията за това са следните: Като основания на молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителят е посочил това по чл. 303,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 303,ал.1,т.1 ГПК молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства, които представя, а именно писмо на МФ, изх. № 96-00-1542/28.12.2000 год., писмо на НОИ изх. № 94-Н-161/00 от 22.01.2001 год. и писмо на МТСП изх. № 94 НН/52 от 17.02.2004 год. В Във връзка с основанието по чл. 303 ,ал.1,т.3 ГПК молителят твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е основано на документ, който е обявен за нищожен, а именно Наредба за организацията на видовете плащания на военнослужещите от поделенията на бюджетна издръжка от системата на министерството на отбраната, обявена със заповед № О* от 30.10.1996 год. на Министъра на отбраната. При така посочените и обосновани основания за отмяна на влязлото в сила решение, съгласно чл. 305 ГПК, тримесечният срок за подаване на молбата се брои от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство по чл. 303,ал.1,т.1 ГПК и от деня в която молителят е узнал акта, с който е бил отменен документа / в случая Наредбата/ по чл. 303,ал.1,т.3 ГПК, но не по късно от една година от влизането на този акт в сила. Видно от представените с молбата три броя писма, които се сочат като нови писмени доказателства, същите са адресирани до самия молител, и следователно следва да се приеме, че са били получени от него / т.е. снабдил се е с тях/ съответно през 2000, 2001 и 2004 год. Доколкото молбата за отмяна е подадена на 03.09.2009 год., очевидно тримесечния срок по чл. 305 ,ал.1 ГПК, в която може да се иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на осн. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК, е изтекъл. Молбата за отмяна и на второто посочено основание – по чл 303,ал., т. 3 ГПК, също е просрочена: Наредбата за организацията на видовете плащания на военнослужещите от поделенията на бюджетна издръжка от системата на Министерството на отбраната, обявена със заповед № О* от 30.10.1996 год. е обявена за нищожна с решение № №2174/11.03.2004 год. по адм. Дело № 3680/2003 год. на ВАС, петчленен състав. Доколкото това решение е цитирано още с исковата молба и копие от него е представено с нея ,очевидно още към датата на нейното депозиране пред Варненския районен съд – 23.03.2005 год., молителят е имал знание за това решение. Следователно към датата на подаване на молбата за отмяна / 03.09.2009 год./ тримесечният срок, считано от датата на подаване на исковата молба/ която може да се приеме като дата на узнаване на решението на ВАС/, също е изтекъл. С оглед на изложеното и доколкото молбата за отмяна е подадена след предвидения в чл. 305,ал.1 ГПК срок, същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,