Определение № 96 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 684/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба вх. № 5150/24.І.2011г. на адв.И. като процесуален представител на М. В. Б. от С. срещу въззивното решение на СГС от 04.ХІІ.2010г. по в.гр.д. № 2659/2007г. Ответникът по касационната жалба М. К. М. от С. не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е недопустима, съображенията за което са следните: С атакуваното въззивно решение СГС е отменил изцяло решението на СРС от 08.VІ.2007г. по гр.д. № 7514/2006г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил М. В.Б. да заплати на М. К. М. 1500лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на връчване на нотариална покана. При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Това следва от разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК /в редакцията й след изменението, публикувано в ДВ бр.100/2010г./, тъй като цената на предявения иск е под 5000лв. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,