Определение № 478 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 31/2010 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от С. С. М. срещу определение № 1128/12.11.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 862/2009 г. С него, като е потвърден акт на първостепенния Пазарджишки районен съд, е прекратено производството по иска на С. С. М. против Е. „Г” от П. да й заплати сумата от 8000 евро – договорна неустойка. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Насрещната страна не е взела становище. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса ако липсва правен интерес от осъдителен иск в хипотезата на чл. 422 ГПК, искът недопустим ли е и в установителната си част. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: С. С. М. има в своя полза заповед по чл. 410 ГПК, с която Е. „Г”, П. е осъден да й заплати 8 000 евро, - договорна неустойки и разноски. Едноличният търговец е възразил по чл. 414 ГПК и М. подала иск. В него е изложила основанията на претенцията си и е поискала ответника да бъде осъден да й заплати сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. Районният съд оставил исковата молба без движение с указание да се уточни иска и в последствие прекратил производството по делото, защото искът по чл 422 ГПК е установителен по своя характер, докато ищцата предявила осъдителна претенция. Определението е потвърдено от въззивната инстанция, която е изложила подробно съображения защо иска по чл. 422 ГПК е установителен. Определението е неправилно. Доводите относно характера на претенцията по чл. 422 ГПК са законосъобразни и те са относими и преди изменението на разпоредбата от 05.06.2009 г.,, което има уточнителен характер и само прецизира текста. Искът е установителен, защото кредиторът се ползва от изпълнително основание - издадената заповед, която не се обезсилва с подаване възражението от длъжника, щом е спазен срока за предявяване на иска. Следователно липсва правен интерес от осъждането на ответника; спорът е единствено за съществуване на вземането и с оглед резултата по иска по чл. 422 ГПК, изпълнителната сила на заповедта се запазва или обратно – предприетото веднъж изпълнение се прекратява, а на длъжника се издава обратен изпълнителен лист за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение. Следователно, М. не е имала правен интерес от осъждане на едноличния търговец да й заплати сумата, която може да събере въз основа на заповедта и само в тази част искът е бил недопустим, не и в установителната. Всеки един осъдителен иск съдържа в себе си искане за установяване на спорното материално право и ако в тази част претенцията е допустима, съдът не може да откаже да я приеме за разглеждане, независимо дали е допустим иска и в осъдителната му част. Съдът е длъжен сам да квалифицира отправените до него искания и не е налице произнасяне по нещо различно, ако допусне да разгледа само част от претенцията, с която е сезиран, както когато уважи по-малко, отколкото е претендирано. В случая, междувременно, съдилищата по заповедта за изпълнение са я обезсилили на основание непредявяване в срок на иска по чл. 422 ГПК. Ето защо, вече е налице правен интерес от иска и в осъдителната му част, поради което обжалваното определение следва да бъде изцяло отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът