Решение № 1595 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 934/2016 г.

Решение № 1595 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 934/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК, във връзка с чл. 58 ИК.

Образувано е по жалба, подадена от Станислав Маринчев Иванов и Емил Богданов Цветков против решение № 3019-МИ от 21.01.2016 г. на Централната избирателна комисия. С него в хипотезата на чл. 58, ал. 4 ИК е постановено решение за отхвърляне на жалбата им против решение № 370-МИ от 8.01.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Плевен. От обстоятелствената част на жалбата им могат да се изведат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и противоречие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 АПК.

Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежни страни в срока по чл. 58, ал. 1 ИК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но по съображения, напълно различни от изложените.

Производството пред ЦИК е по реда на чл. 53, ал. 3 и 4 във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 26 ИК. Образувано е по жалба, подадена от Станислав Маринчев Иванов и Емил Богданов Цветков против решение № 370-МИ от 8.01.2016 г. на ОИК - Плевен. С него е оставена без уважение молбата им за извършване на поправки в част "IV" и част "V" от Решение № 1 от 27.10.2015 г. за избиране на общински съветници. Направили са възражения за противоречие с материалния закон, като са се позовали на решение № 11880 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 12663/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение и решение № 523 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 908/2015 г. на Административен съд - Плевен. Централната избирателна комисия е приела жалбата им за процесуално допустима и е извършила контрол върху решението на ОИК. В хипотезата на чл. 53, ал. 4 ИК е постановила решение за отхвърляне на подадената жалба. Така постановеното решение е нищожно, като постановено от административен орган без материална компетентност.

От приложената административна преписка, в това число и представените от жалбоподателите писмени доказателства, се установяват следните факти и обстоятелства:

1. Двамата жалбоподатели са регистрирани, като кандидати за общински съветници в кандидатската листа на ПП "Герб" и като такива са взели участие при провеждането на изборите на 25.10.2015 г.

2. След приключването на изборите, с решение № 325-МИ от 27.10.2015 г. на ОИК са заличени от кандидатската листа. Решението е обжалвано от тях пред ЦИК, която с решение № 2865-МИ от 31.10.2015 г. е оставила жалбите без уважение.

3. С решение № 11880 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 12663/2015 г. на ВАС, четвърто отделение е отменил решението на и по съществото на спора е обявил нищожността на решение № 327-МИ от 27.10.2015 г. на ОИК.

4. В изготвена справка за класиране според преференциите от 28.10.2015 г. от "Информационно обслужване" АД - стр. 3 те фигурират в списък "А" - Станислав Маринчев Иванов под № 6 с 220 преференции и Емил Богданов Цветков под № 9 със 140 преференции.

4. На 27.10.2015 г., ОИК е издала на основание чл. 453 и чл. 454 ИК решение № 1 за избиране на общинските съветници в първи тур. В него е обявено разпределението на преференциите за отделните кандидати по кандидатските листи на партиите. В списъка на кандидатите, предложени от съответната политическа партия са вписани участници, които имат по-малък брой преференции от тези, получени от жалбоподателите. Те не фигурират в това разпределение и не фигурират и в раздел V на решението, в което са посочени имената на избраните общински съветници.

Към датата на издаването му - 27.10.2015 г., а и впоследствие, те са имали качеството на кандидати за общински съветници, доколкото решението на ОИК за заличаването им, като такива в кандидатската листа е било обжалвано пред ЦИК и спорът за законосъобразността на заличаването е бил висящ. Като такива са имали правната възможност да го обжалват по реда на чл. 459, ал. 1 ИК, което не са направили.

5. Решение № 1 от 27.10.2015 г. на ОИК е обжалвано пред административния съд от други кандидати за общински съветници, като по жалбата им е образувано адм. дело № 908/2015 г. на Административен съд - Плевен. Спорът за законосъобразност на акта на ОИК и решен по същество с решение № 523 от 17.11.2015 г. С него решение № 1/27.10.2015 г. на ОИК е отменено в частта му по раздел IV. В хипотезата на чл. 459, ал. 10, предложение трето, съдът е върнал преписката на ОИК за обявяване на действителните резултати с оглед мотивите в решението. Мотивите на съда са при връщане на книжата да бъдат отстранени допуснатите технически грешки и грешки в пресмятането в протокола на ОИК - Плевен, както и "да бъдат обявени действителните резултати относно получените валидни преференции за всеки кандидат за общински съветник от съответните политически партии, коалиции и местни коалиции, получили мандати в Общинския съвет - Плевен".

Решението е потвърдено в останалата му част. Това е частта по раздел V, в която са обявени поименно избраните за общински съветници кандидати на партиите и коалициите. Техният избор не е обявен от съда за недействителен в хипотезата на чл. 459, пр. 2 ИК.

Решението не е обжалвано пред касационна инстанция и е влязло в сила.

6. На 25.11.2015 г., ОИК - Плевен е постановила решение № 366-МИ за поправка на решение № 1/27.10.2015 г. в частта му по раздел IV, касаеща само двамата жалбоподатели, кандидати за общински съветници от листата на ПП "Алтернатива за българското Възраждане".

Решение № 366-МИ не е обжалвано.

7. На 10.12.2015 г. двамата жалбоподатели са подали до ОИК молба за извършване на поправка в решение № 1/27.10.2015 г. Позовали са се на решение № 11880 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 12663/2015 г. на ВАС, четвърто отделение, както и на влязлото в сила решение на административния съд и са поискали от ОИК да извърши поправка в раздел IV и V на решението, като обяви действителните резултати на заявените предпочитания за жалбоподателите и ги обяви за избрани за общински съветници, като ги включи в списъка на избраните такива.

8. Молбата им е разгледана от ОИК и е оставена без уважение, като неоснователна с решение № 370-МИ от 8.01.2016 г. В него е указана на заявителите правната възможност за обжалването му пред ЦИК в 3-дневен срок от обявяването.

9. По подадена жалба, ЦИК е постановила в хипотезата на чл. 53, ал. 4 ИК решение № 3019-МИ от 21.01.2016 г., предмет на обжалване в настоящото производство.

Въз основа на така приетите за установени факти, съдът прави следните правни изводи: Молбата на жалбоподателите от 10.12.2015 г. не може да се квалифицира, като молба по чл. 62, ал. 2 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като касае изменение на административен акт в частите му, в които е обявено разпределението на заявените преференции и са обявени поименно избраните общински съветници, което излиза извън рамките на очевидната фактическа грешка. Тя не може да се квалифицира и като молба за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99, т. 4, предложение второ или чл. 101 АПК, доколкото решението на ОИК е оспорвано пред съд и по спора е постановен влязъл в сила съдебен акт. За такива случаи нормата на чл. 106 АПК препраща към производствата по глава четиринадесета от АПК - това е отмяната на влезли в сила съдебни решения. За това обаче съществува категорична законова пречка предвид забранителната разпоредба на чл. 460 ИК. Молбата по съществото си съставлява искане на заинтересовани страни от ОИК да изпълни влязло в сила съдебно решение. То обаче е изпълнено с издаването на решение № 366-МИ от 25.11.2015 г., необжалвано и влязло в сила. Всеки заинтересован, който смята, че това решение противоречи на влязлото в сила решение на съда, има правото по чл. 177, ал. 2 АПК да поиска от съда обявяване на нищожността му, а не да иска на свой ред от административния орган ново изпълнение. Ето защо ОИК не е дължала произнасяне по това искане и отказът й да извърши поправката, макар да е постановен във формата на решение, не съставлява индивидуален административен акт, годен да бъде предмет на обжалване. Жалбата срещу него е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.

В развилото се производство във връзка с подадената жалба, ЦИК не разполага с материална компетентност да се произнесе. Целият спор е съсредоточен върху законосъобразността на решението на ОИК за обявяване на изборните резултати и дължимото от нея поведение във връзка с постановено от съда решение при тяхното обжалване. В тези правоотношения, ЦИК не разполага със законова компетентност, независимо от указанието, дадено от ОИК, че решението й подлежи на обжалване пред ЦИК. Незаконосъобразно ЦИК се е позовала на правомощие по чл. 57, ал. 1, т. 26 ИК, тъй като решението на ОИК не е решение по изборния процес, а е по резултатите, получени при провеждането му, които съгласно раздел ХI от ИК са от компетентност на административния съд. Ето защо обжалваното решение на ЦИК следва да бъде прогласено за нищожно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение