Определение № 274 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3452/ 28.07.2010 година от В. С. С., А. С. С. и Е. С. С., и тримата от[населено място] чрез адв. Н. С.- АК С. срещу Решение Nо 194 от 06.07.2010 година по гр. възз. д. Nо 299/2010 год. на ОС-С.. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 35 от 30.04.2010 година по гр.д. Nо 17/ 2010 година на РС-Ч., в частта, с която е отхвърлен предявения на основание чл. 53 ал.3 ЗКИР заявен от В. С. С., А. С. С. и Е. С. С. срещу Г. Т. А. и Й. Т. Й. за признаване за установено, че ищците, като собственици на ПИ Nо 80371.241.861 са собственици на процесните 38 кв.м., неправилно заснети към ПИ Nо 80371.241.860 по КК на[населено място], собственост на ответниците. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила досежно квалификацията на иска, както и при преценка на доказателствата по делото и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по недопустима правна квалификация „поставена” по делото служебно от районния съд, „произвел” е недопустимо съдебно решение и е решил въпроса за приложението на чл. 53 ал.2 ЗКИР в противоречие на практиката .Представени са Определение Nо 1 от 07.01.2009 година по гр.д. Nо 4373/2008 година на ВКС-IV отд., Определение Nо 226 от 15.05.2009 година на ВКС по ч. гр.д. Nо 149/2009 година на II отд., Определение Nо 186 от 25.06.2010 година на по гр.ч. д. Nо 270/2010 на ОС-С.. Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че разясненията по ТР 3/1993 година на ОСГК на ВС по въпросите за реда, квалификацията и предпоставките ,” разрешен както по З. /отм./”, търпи доразвитие и ново произнасяне, предвид действието на § 6 от ЗУТ, нов, и лисата на конкретно ТР на ОСГК, което да обхване действащите хипотези на допустимост и правен интерес по „огромния” брой дела, налични и висящи такива по чл. 53 ал.2 ЗКИР. Поддържа се основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради нарушение на ТР 1/2010 година на ОСГК на ВКС. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните по делото за характера на заявения иск и данъчната оценка на процесния недвижим имот от 3385 лв. ,следва да се приеме, че са спазени изискванията и на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес, поради което и касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция по иска с правна квалификация чл. 53 ал.2 ЗКИР, в неговата отхвърлителна част, предмет на касационното обжалване, като в уважената част, с която е прието на същото правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР, че е налице погрешно заснемане на имота на ответниците за 16 кв.м., които принадлежат към имота на ищците, на същото правно основание, е влязло в сила. Решаващият съд е приел, че има погрешно заснемане на имоти 860 и 861 в КК на[населено място], но установената, на база на анализираните писмени доказателства и експертно становище, разлика в квадратурата е от 16 кв.м., а не както се претендира от ищците –касатори 54 кв.м. Настоящият състав на ВКС, съобразявайки доводите на касаторите и защитата им, счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС изрично е посочено, че на първо място касаторите следва да посочат конкретно формулиран материално-правен и процесуално-правен въпрос и какво следва да се разбира под такъв материално-правен или процесуално правен въпрос, който единствено би дал база на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК за селекция- преценка дали е налице някоя от хипотезите на т.1, т.2 или т.3 на закона, както и кога са налице основанията за допустимост на касационното обжалване в посочените три хипотези на закона. Без формулиране на конкретен въпрос, самото позоваване за наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК дори и да е посочена задължителната съдебна практика - а в случая ТР 1/2010 година не е представено /!/, не може да обуслови необходимостта от проверка в тази на касационната инстанция, поради което следва да се приеме, не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Ако се приеме, че има поставен от касаторите процесуално-правен въпрос и същият касае дадена недопустима правна квалификация „поставена” по делото служебно от районния съд, „произвел” и недопустимо съдебно решение и е решил въпроса за приложението на чл. 53 ал.2 ЗКИР, то с оглед на посочената „съдебна практика”- 3 определения на съдилища по чл. 288 ГПК, които съгласно посоченото ТР 1/2009 година на ОСГКТК нямат характер на влезли в сила съдебни решение с които е разрешен спор за материално право със силата на пресъдено нещо, не може да се приеме, че е налице основание за селекция по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Не може да бъде прието, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос за реда, квалификацията и предпоставките ,” разрешен както по З. /отм./”, в контекста на доводите, обуславящи според касатора „ нуждата” ,която налага нови разрешения в хипотези на приложение на чл. 52 ал.3 ЗКИР, не сочи на нужда от нови разяснения, различени от тези по ТР 3/1993 година на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 32 и чл. 33 З./ отм./ с оглед на разбирането, че от гл.т. на правно-релевантни факти, квалификация и фактически основания, производствата по установяване по съдебен ред на грешка в кадастралната основа, респ. кадастралната карта, чл. 53 ал.2 ЗКИР не сочи на различния. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия