Определение № 779 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11573/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Веселинов от гр.София. Жалбата е срещу определение №8530 от 06.10.2023г., постановено по адм. дело №8139/2023г. от Административен съд София - град. С частната жалба се твърди нещожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Претендира се обявяването му за нищожно, евентуално – обезсилването му, евентуално - отмяната му. Ответникът – Столичен общински съвет, с представен писмен отговор изразява становище за допустимост и неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение №8530 от 06.10.2023г. по адм. дело №8139/2023г. Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата на Н. Веселинов срещу решение №799 по т.132 от дневния ред на заседание №81/27.07.2023г. на Столичен общински съвет, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Относно основанието по чл.159, т.1 от АПК съдът е приел, че съгласието на СОС за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс /каквото е оспореното решение/ е само един от елементите на сложния фактическия състав на този конкурс, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. Относно основанието по чл.159, т.4 от АПК съдът е приел, че не се установява правен интерес за жалбоподателя от оспорването на акта, като сам по себе си актът не поражда пряко и непосредствено задължения и не засяга права и правни интереси на жалбоподателя. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. С оспореното решение №799 по т.132 от дневния ред на заседание №81/27.07.2023г. на Столичен общински съвет е дадено съгласие за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на част от недвижим имот – публична общинска собственост с идентификатор №68134.103.89 за поставяне на два броя преместваеми обекти. Оспореното решение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а е акт по чл.21, ал.5 от АПК, с който се слага началото на процедура по издаване на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. Този акт на Столичен общински съвет поставя началото на процедурата по управление на имот – публична общинска собственост с идентификатор №68134.103.89, която ще приключи с издаването на заповед от кмета на Столична община или кмета на район „Средец“ за отдаване под наем на двата преместваеми обекти. Именно с тази заповед ще приключи процедурата по управление на имота, поради което тази заповед ще е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като с нея ще се създадат права и задължения, както и непосредствено ще се засегнат права и законни интереси на други лица. Издадените преди това актове по процедурата (каквото е оспореното решение) не подлежат на самостоятелно оспорване според изричната разпоредба на чл.21, ал.5 от АПК. Предвид изложеното оспореното решение не подлежи на оспорване и за него са налице условията на чл.159, т.1 от АПК, както правилно е приел административният съд. Затова обжалваното определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. Наличието на основанието по чл.159, т.1 от АПК изключва основанието по чл.159, т.4 от АПК. Така е, защото въпросът за правния интерес на оспорващия се поставя само при наличие на подлежащ на оспорване административен акт, какъвто в случая не е налице. Това обаче не се отразява на обжалваното определение, което е правилно като краен резултат. С оглед изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 АПК е основателно искането на касационния ответник Столичен общински съвет за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 100лв., определен според чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.236 във вр. с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,