Определение № 7165 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4225/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. К. С., чрез неговия пълномощник срещу определение № 1193 от 01.02.2024 г., постановено по адм. дело № 559/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 112 по т. 113 от дневния ред по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на Столичния общински съвет (СОС), поправено с решение № 25 по протокол № 36 от 15.04.2002 г. на СОС в частта, с която е одобрена уличната регулация, с която се засяга собствения на жалбоподателя УПИ 34 от кв. 47 на м. Вилна зона, Горна баня с идентификатор 68134.4329.9385. С доводи за неправилност на обжалваното определение се претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК ответната страна – Столичният общински съвет не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Б. К. С. срещу решение № 112 по т. 113 от дневния ред по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС, поправено с решение № 25 по протокол № 36 от 15.04.2002 г. на СОС, с което е одобрен регулационен и застроителен план на м. Вилна зона, Горна баня в посочен в решението обхват, и кадастрален план в обхвата на ЗРП. В изпълнение на дадените от съда указания жалбоподателят уточнява, че предмет на оспорването е процесният план само по отношение на уличната регулация, с която се засяга собствения му поземлен имот, като претендира отмяната му поради това, че не са спазени сроковете по чл. 208, ал. 1 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост в съответствие с плана. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 159, т. 5 АПК във вр. чл. 215, ал. 4 ЗУТ и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че въпреки изрично дадените на жалбоподателя указания да представи в 7-дневен срок доказателства за подаване на жалбата в срок до 19.09.2003 г., предвид едномесечния срок за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, такива не са представени. Обосновал е извод за просрочие на жалбата, като подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Определението е правилно. Правилен е изводът за недопустимост на оспорването поради просрочие на жалбата срещу процесното решение на СОС. Редът за обжалване на решението, без оглед на това в коя част се оспорва, е този по чл. 215 ЗУТ. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ, която регламентира едномесечен срок за подаване на жалба срещу административния акт, считано от датата на обнародване на решението в ДВ, бр. 73 от 19.08.2003 г. Към момента на подаване на жалбата до административния съд – 21.12.2023 г., този срок е изтекъл. Срокът за обжалване е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на обжалване на акта, освен ако с жалбата се претендира наличие на основание за нищожност, каквато хипотеза в случая не е налице. С оглед на направените в частната жалба възражения, настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения, че влезлият в сила план за улична регулация, предмет на оспорването, не може да бъде отменен от съда на основание неприлагането на уличната регулация в рамките на 10-годишиния срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ. Изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ има за правна последица възникване в полза на собственика на имота на правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ – да иска изменение на влезлия в сила и неприложен подробен устройствен план, но не и поставяне началото на нов срок за обжалването му по чл. 215 ЗУТ. По изложените съображения изводите на съда за недопустимост на жалбата са направени в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,