Определение № 220 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 21/04.04.2011 г. по гр. дело № 12510/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решението от 21.07.2010 г. по гр. дело № 55220/2009 г. на Софийския районен съд. С последното е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, чл. 318, ал. 2 от ТЗ и чл. 100, ал. 2 от ЗС, както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на Н. Й. Б., че [фирма] е носител на право на парично вземане в размер на сумата 3 760.08 лв., представляваща дължимата продажна цена за доставена топлоенергия за периода 12.10.2006 г. – месец април 2009 г., ведно със законната лихва от 12.10.2009 г. до окончателното плащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 4 808.30 лв. и за периода месец декември 2005 г. – 11.10.2006 г.; както и носител на право на парично вземане в размер на сумата 534.16 лв., представляваща законната мораторна лихва върху сумата 3 760.08 лв., изтекла за периода 12.10.2006 г. - 08.09.2009 г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 938.30 лв. и за периода 01.02.2006 г. – 11.10.2006 г. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение е постановено по дело, по което са предявени искове, всеки от които с цена до 5 000 лв. Съгласно 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение