Решение № 17104 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2018 г.

Решение № 17104 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас срещу Решение № 773/20.04.2018 г. на Административен съд (АС) – Бургас постановено по административно дело № 3316/2017 г. и по частна жалба на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас срещу Определение № 1248/4.06.2018 г. на Административен съд – Бургас постановено по административно дело № 3316/2017 г. В касационната жалба касаторът навежда доводи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че заявлението за достъп до обществена информация отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Твърди, че заявлението е напълно неразбираемо, а с второто заявление вместо да се уточни характера на исканата информация, по същество се навеждат напълно нови изисквания. Излага съображения, че с процесното заявление се злоупотребява с правото на достъп до обществена информация. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Иска на ответника по касация да не се присъждат разноски, поради злоупотреба с права. Ответникът по касация – К. Чакалов оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли касационната жалба да се отхвърли. Претендира разноски, като с молба от 15.11.2019 г. се претендира в полза на адв. Димитров да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба частният жалбоподател оспорва изводите на съда, че не е доказано наличието на злоупотреби и роднинска обвързаност между адвокат и клиент. Излага съображения, че са присъдени недоказани разноски. Моли оспорваното определение да се отмени. Ответникът по частната жалба – К. Чакалов оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното от фактическа и правна страна: По касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение съдът е отменил Решение с изх. № К-1092-107/9.11.2017 г. на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас ("ВиК" ЕАД), с което е отказано предоставянето на искана обществена информация, направено със заявление с вх. № К-1092-73/4.09.2017 г. и уточнено с молба с вх. № К-1092-101/30.10.2017 г., подадени от К. Чакалов. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление вх. № К-1092-73/4.09.2017 г. К. Чакалов е поискал от "ВиК" ЕАД предоставяне на обществена информация, чрез предоставяне на следните документи: незаверени преписи от всички договори, които са сключени от дружеството, попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена. Посочена е предпочитаната форма за предоставяне на информацията и основанието за така формулираното искане. С писмо изх. № К-1092-84/26.09.2017 г., изпълнителният директор на "ВиК" ЕАД е уведомил заявителя, че искането не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. С молба вх. № К-1092-101/30.10.2017 г., К. Чакалов, на основание чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ е уточнил първоначално формулираното си искане. На 9.11.2017 г. е постановено Решение изх. № К-1092-107/09.11.2017 г., с което е отказано предоставянето на обществена информация. Изложени са съображения, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, поради неточно описание на исканата информация. Обсъдена е и молбата уточнение, като е посочено, че исканата информация не е точно описана. От правна страна съдът е приел, че изпълнителният директор на "ВиК" ЕАД, с оглед статута на дружеството като публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ, е задължен субект по смисъла на ЗДОИ. Исканата информация е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. Посочил е, че изводът на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД, за да откаже достъп до поисканата информация - че дори и след уточнението на заявителя исканата информация е продължила да бъде неясна и неточна, което възпрепятства ответника да прецени дали достъпът до същата е свободен, е незаконосъобразен. След анализ на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, 2, 3 ЗДОИ, депозираното първоначално заявление и уточняващата молба, съдът е посочил, че поисканата информация е конкретизирана времево, индивидуализирана е съобразно цената на материалния интерес и предмета. В оспореното решение, административният орган нито е посочил, нито е доказал наличието на някоя от хипотезите по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, които да обосноват законосъобразността на постановения отказ. Посочил е, че липсват доказателства за осъществена от органа преценка за наличието на надделяващ обществен интерес, като с оглед оборимата презумпция за наличието на такъв, доказателствената тежест, че не е налице надделяващ обществен интерес, е на ответника. Решението е неправилно. При служебно извършваната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция установи, че не може да установи дали оспорваното решение е допустимо. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДОИ решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред административните съдилища по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 149, ал. 1 АПК предвижда 14-дневен срок за оспорване на административните актове, считано от датата на съобщаването им. В случая, видно от намиращата се на лист 28 от дело № 3316/2017 г. на АС – Бургас обратна разписка, Решение № К-1092-107/9.11.2017 г. е връчено на адресата му на 13.11.2017 г. Считано от тази дата срокът по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалването на решението е изтекъл на 27.11.2017 г., понеделник, работен ден. Жалбата е входирана при ответника на 28.11.2017 г. – вх. № К-1092-119/28.11.2017 г. Във Решение № К-1092-107/9.11.2017 г. на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД изрично е указана възможността и срокът за обжалване на акта, поради което удълженият срок по чл. 140, ал. 1 АПК, е неприложим. В решението си първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Не е събрал доказателства, от които да се установи дали жалбата е била подадена в срок. Поради тази причина настоящата инстанция не може да прецени дали жалбата, по която се е произнесъл съда е била допустима, за което следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради липсата на указания и предоставяне на възможност за представяне на доказателства за подаване на жалбата в срок, решението не може да бъде обезсилено и съответно жалбата да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да даде на жалбоподателя изрични указания и срок за представяне на доказателства за депозиране на жалбата му в срок. След това да се произнесе със съответния акт с оглед извършената от него преценка за допустимостта на жалбата и нейната основателност. По частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна, но по други съображения. С обжалваното определение, в производство по чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК, е изменено решение № 773/20.04.2018 г. на АС – Бургас, постановено по административно дело № 3316/2017 г. и "ВиК" ЕАД е осъдена да заплати на К. Чакалов сумата от 510 лева разноски по делото, съставляващи възнаграждение за един адвокат. Производството по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е акцесорно производство за изменение/допълване на постановено решение, в частта за разноските. В случая отмяната на измененото решение налага и отмяна на определението, с което това решението се изменя. По съществото си претенцията за разноски не е отделен иск, а е акцесорно вземане, което подлежи на присъждане само при уважаване на жалбата, но не и при нейното отхвърляне. С оглед отмяна на решението, с което жалбата се уважава, следва да се отмени и определението, с което с оглед изхода на спора са присъдени разноски и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по въпроса за присъждане на разноските пред първата инстанция. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по въпроса за присъждане на разноски на настоящата инстанция ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.