Определение № 11291 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10466/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД с ЕИК 111552563 със седалище в гр. Чипровци, представлявано от управителя Г. З., чрез представител по пълномощие – адв. И. Големанова от Адвокатска колегия – София против Определение № 901/29.09.2025 год., постановено по административно дело № 301/2025 год. по описа на Административен съд – Монтана. В частната жалба се твърди, че същата е насочена срещу годен за оспорване административен акт и е допустима за разглеждане в двете й части, с които се иска прогласяване на нищожност на акта и отмяната му като незаконосъобразен. В подкрепа на това твърдение е заявено, че за да бъде прекратен административен договор е достатъчно да бъде отправено изявление от административния орган и то да е достигнало до насрещната страна, като причините за изявлението, начинът на отправянето му и формата му са въпроси, касаещи законосъобразността на акта. Така заявените доводи обосновават твърдението, че оспореното писмо съставлява индивидуален административен акт – волеизявление за прекратяване на административен договор. Заявено е също, че в сезиращата съда жалба е заявено искане за прогласяване на нищожността на този административен акт, като съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, искане за прогласяване на нищожност може да се прави безсрочно. По отношение на твърдението за незаконосъобразност на административния акт, в частната жалба е заявено, че същата е депозирана в срока на чл. 149, ал. 2 от АПК, доколкото по подробно изложени мотиви се твърди наличието именно на тази хипотеза. В допълнение, в частната жалба са обективирани подробни и обстоятелствени доводи и аргументи в подкрепа на твърденията за нищожност и оплакванията за незаконосъобразност на административния акт. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил отговор от ответника – ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност, старши експерт Д. Качериева, в който е заявена неоснователност на частната жалба. Оспорват се твърденията в частната жалба, като е заявено, че неправилно частния жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК, доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, както е приел и първоинстанционния административен съд. Оспорени са и твърденията на частния жалбоподател за невъзможност за подаване на жалба против писмото за прекратяване на административния договор, поради липса на функционалност в системата ИСУН, доколкото писмото е можело да се оспори по съдебен ред, което в случая е сторено с иницииралата първоинстанционното производство жалба. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за потвърждаване на оспореното определение, което според ответника е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила. Заявено е и искане за присъждане на разноски, като е формулирано и възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава минималните размери. Настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, като взе предвид заявеното в частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното: Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Монтана е образувано по жалба на „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД против писмо № 26-Б-1835/15.05.2025 год. на РУО на ОПИК за прекратяване на административен договор № BG16RFOP002-2.073-21346-С01 по процедура № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. С Определение № 901/29.09.2025 год., постановено по административно дело № 301/2025 год., състав на Административен съд – Монтана е оставил без разглеждане жалба и е прекратил производството по делото. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 30.09.2020 год. между „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД и Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-2.073-21346-С01 по процедура BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, по силата на който, дружеството е получило безвъзмездна финансова помощ в размер на 10 000 лева за оборотни средства. Срокът за изпълнение на договора е бил тримесечен и е изтекъл на 30.12.2020 год. На 15.04.2025 год., чрез системата ИСУН, РУО на ОПИК е изпратил до „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД писмо с правно основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с което го уведомява за започнато административно производство за прекратяване на АДПБФП BG16RFOP002-2.073-21346-С01. Като фактически основания за започнатото производство, в писмото е посочено, че във връзка с извършена от УО допълнителна последваща проверка са установени определен брой административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, между които и Договор № BG16RFOP002-2.073-21346-С01 от 30.09.2020 год. с бенефициер „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД с код на основна икономическа дейност за 2019 год. по КИД-2008 на НСИ, 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с храни, напитки и тютюневи изделия“. В този смисъл е обосновано, че разходите по проекта са недопустими, тъй като не съответстват на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСУФСУ. При формиране на този извод е посочено, че „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД е недопустим бенефициер по процедурата, доколкото в т. 2 „Бенефициент“ от проектното предложение на дружеството, Код на организацията по КИД 2008 е посочен 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с храни, напитки и тютюневи изделия“. В този смисъл, кандидатът „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД изрично е уточнил, че основния производствен процес на фирмата е свързан с производство, обработка и продажба (търговия) на тютюн и тютюневи изделия. Предвид горното, УО е приел, че разходите в представения от „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД финален технически и финансов отчет са недопустими за финансиране, доколкото дружеството не отговаря на изискването за бенефициер по процедурата, съгласно т. 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“, подт. 4, във вр. с чл. 3, ал. 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, съгласно който не се предоставя подкрепа на предприятия за производство, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия. Във връзка с така установените фактически обстоятелства при извършената от УО последваща проверка, административният орган е приел, че плащанията по административния договор с „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД в общ размер на 10 000 лева са недопустими, което съставлява основание за прекратяване на административния договор по смисъла на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Уточнено е, че в случая прекратяването е с цел отстраняване на тежки последици за обществения интерес – установяване на недължимо платена сума по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/22.05.2018 год. В съответствие с горното, УО на ОПИК е уведомил бенефициера „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД за това, че инициира производство за прекратяване на АДПБФП, като на основание чл. 34, ал. 3 от АПК го е уведомил за възможността в 7-дневен срок да представи становище или възражение. Дружеството „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД не се е възползвало от предоставената му възможност, поради което на 15.05.2025 год., чрез системата ИСУН 2020, РУО на ОПИК е изпратил до бенефициера последващо писмо с № 26-Б-1835/15.06.2025 год., с което на основание чл. 11.3, буква „г“ от Общите условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 административни договори, го е уведомил, че прекратява АДПБФП № BG16RFOP002-2.073-21346-С01, считано от датата на получаване на писмото. При тези фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. При формиране на този правен резултат, съдът е посочил, че дружеството е оспорило писмото за прекратяване на АДПБФП съвместно с друга жалба против издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-02-16-936/14.08.2025 год. на РУО на ОПИК, с който е установено подлежащо на възстановяване публично вземане на „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД по процесния АДПБФП, по което оспорване е образувано адм. дело № 300/2025 год. по описа на Административен съд - Монтана. В този смисъл, съдът е формирал мотиви, че процесното писмо, макар и да съдържа израза „прекратява административен договор“, реално нито създава, нито засяга права и законни интереси на оспорващото дружество, но едва с издадения АУПДВ се засягат правата му, като установява задължения за дружеството. От страна на съда е прието, че изложените в жалбата доводи за нищожност на въпросното писмо са неоснователни, доколкото изхожда от компетентен орган, липсват съществени пороци и има само уведомителен характер и от него не възникват задължения за дружеството, нито други неблагоприятни последици. По мнение на съда, срокът му за оспорване на процесното писмо следва да се определи по реда на чл. 140, ал. 1 от АПК, а не както е заявено в жалбата, по чл. 140, ал. 2 от АПК. В заключение е обоснован извод, че жалбата против писмото е подадена след срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, поради което се явява просрочена и като такава следва да се остави без разглеждане. Настоящият касационен състав приема, че оспореното определение е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място, настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, че писмо № 26-Б-1835/15.05.2025 год. на РУО на ОПИК не съставлява административен акт, има само уведомителен характер, като не засяга права и законни интереси на дружеството, поради което не подлежи на оспорване. Видно от съдържанието на процесното писмо, в същото безспорно е обективирана волята на административния орган за прекратяване на административен договор – АДПБФП № BG16RFOP002-2.073-21346-С01 от 30.09.2020 год. с бенефициер „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД. В разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е указано, че административните актове по тази глава се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт. От друга страна, нормата на чл. 19ж, ал. 1 от АПК предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд, като според ал. 2, споровете се разглеждат по реда на дял трети. Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че прекратяването на административните договори подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, като споровете се разглеждат по реда за оспорване на административните актове. В случая, процесното писмо на РУО на ОПИК съдържа волеизявление на административния орган за прекратяване на административен договор, поради което и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби, същото подлежи на съдебен контрол. Както правилно сочи и частния жалбоподател, причините за изявлението, начинът на отправянето му и формата в което е обективирано съставляват въпроси, имащи отношение към законосъобразността на оспорването, но не и по отношение на допустимостта му. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК. Съгласно тази законова разпоредба, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. Видно от текста на процесното писмо, в същото липсва изрично указание, че не подлежи на оспорване. Доколкото в писмото не е посочено, че същото подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, приложение намира разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съобразно горните доводи, срока за оспорване на писмо № 26-Б-1835/15.05.2025 год. на РУО на ОПИК е двумесечен и започва да тече от 15.05.2025 год. – датата на изпращането му чрез ИСУН (чл. 22, ал. 3, изр. 2 от ЗУСЕФСУ) и изтича на 15.07.2025 год. – вторник, присъствен ден. Видно от иницииралата първоинстанционното производство жалба, същата е подадена на 04.09.2025 год., т.е. след изтичане на двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК. Независимо от горното, настоящият състав приема, че жалбата е допустима за разглеждане, доколкото в същата е формулирано искане за прогласяване на нищожността на писмо № 26-Б-1835/15.05.2025 год. на РУО на ОПИК. В чл. 149, ал. 5 от АПК е указано, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. С оглед на това и доколкото в жалбата е формулирано такова искане, съдът дължи произнасяне по отношение нищожността на процесното писмо. Обстоятелството, че оспорването по отношение незаконосъобразността (унищожаемостта) на писмото е недопустимо, поради просрочено, не обосновава недопустимост на съдебния контрол по отношение нищожността, доколкото от страна на оспорващия са обективирани и възражения в тази насока. В този смисъл, оспорването на писмо № 26-Б-1835/15.05.2025 год. на РУО на ОПИК по отношение заявените твърдения за нищожност, се явява процесуално допустимо и съда дължи произнасяне по него. За пълнота следва да се отбележи, че в мотивите на съдебното определение, първоинстанционният съд е изразил становище и по отношение на изложените в жалбата доводи за нищожност, но така обективираните мотиви се явяват недопустими, доколкото с диспозитива на съдебния акт, съдът оставя без разглеждане жалбата, като процесуално недопустома, т.е. отказва да разгледа спора по същество, в т.ч. и по отношение доводите за нищожност. По изложените съображения, оспореното съдебно определение се явява неправилно, поради което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по същество на заявените от жалбоподателя доводи за нищожност на писмото за прекратяване на АДПБФП. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на ответния административен орган, по което искане, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,