Определение № 7 от 05.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 1859/2019 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Балкантабако” ЕООД със седалище в с. Старосел, обл. Пловдив, с която са предявени искове против „Рила консулт” ЕООД за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА на арбитражно решение от 08.07.2019 г., постановено по арбитражно дело № 002/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата - гр. София посоченото решение е осъдено „Балкантабако” ЕООД да заплати на „Рила консулт” ЕООД сумата 78 926.90 лв., дължима съгласно договор от 28.12.2017 г. за финансово - икономически консултации и счетоводни услуги, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.03.2019 г., до окончателното погасяване на задължението и разноски за арбитражното производство. Исковата молба е редовна, като е внесена дължимата държавна такса за разглеждане на иска. Арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 08.07.2019 г., а исковата молба е депозирана във Върховния касационен съд на 02.08.2019 г., с което е спазен преклузивният тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА. В исковата молба ищецът е направил искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл.48, ал.2 ЗМТА. С молбата е представено преводно нареждане от 31.07.2019 г., от което се установява, че на 31.07.2019 г. молителят „Балкантабако” ЕООД е внесъл по сметката на Върховен касационен съд за обезпечения сумата 83 184.90 лв. с посочено основание „гаранция по искане за спиране на изпълнението на решение по арбитражно дело № 002/2019 г. на АСЕЮП”. Към делото е приложена служебна справка от счетоводител при ВКС, с която е удостоверено, че към 05.08.2019 г. внесената сума се намира по сметката на ВКС за обезпечения. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че са налице предпоставките на чл.48, ал.2 ЗМТА за спиране на изпълнението на арбитражното решение, поради което