Определение № 78 от 19.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 332/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] / в ликвидация/ против решение от 06.12.2010г. по гр.д. 538/10 на К. окръжен съд. Ответникът по касация не е взел становище. Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното:, Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. И. С. Я. е предявил против „В и К „ ООД –[населено място] / в ликвидация/ иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи сумата 1112.52лв. – за доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води и лихва за забава в размер на 311.28лв. за периода 29.02.2000г. – 25.03.2005г. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм.с пар.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска под определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби. С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на І т.о.