Определение № 8378 от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място], против Определение № 1492/ 23.04.2024 г. по адм. д. № 545/ 2023 г. на Административен съд – Плевен в частта, в която е оставено без уважение искането на Г. В. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за производството по подаденото от него искане за отмяна на влязло в сила Определение № 2205/ 30.11.2023 г., постановено по адм. д. № 545/ 2023 г. по описа на Административен съд – Плевен в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по делото, потвърдено с Определение № 851/ 01.03.2024 г., постановено по ЧКАД № 54/ 2024 г. по описа на Административен съд - Плевен, тричленен състав. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, като несправедливо и преграждащо по-нататъшния ход на делото, несъответстващо на материалния и процесуалния закон. Ответникът - ГД „Изпълнение на наказанията“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК подлежи на обжалване и в срока по чл. 230, във връзка с чл. 249 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по искане на Г. В. за отмяна на влязло в сила Определение № 2205/ 30.11.2023 г., постановено по адм. д. № 545/ 2023 г. по описа на Административен съд – Плевен в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по адм. дело № 545/ 2023 г. С оспорения съдебен акт, постановен след влизане в сила на Определението, чиято отмяна се иска в съответната част, е оставено без уважение искането да бъде освободен молителят от заплащане на държавна такса в производството по отмяна и е оставено без движение производството по искането с указание за внасяне на държавна такса по сметка на ВАС в размер на 30.00 лв. Видно от доказателствата по делото, Г. В. е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото, като е приложил декларация по чл. 83, ал. 4 от ГПК. С обжалваното Определение съдът е отхвърлил искането, като е приел, че Г. В. не е в невъзможност да заплати дължимата държавна такса в размер на 30 лв., тъй като по делото е установено, че разполага с достатъчно парични средства. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Аналогична норма се съдържа в чл. 227, ал. 2 от АПК относно таксите в касационното производство. При съобразяване на разписаните в закона предпоставки за освобождаване на физически лица от такси и разноски, в производството пред Административен съд – Плевен е установено, че лицето притежава пет МПС, съпругата му притежава автомобил, който не е запориран, а двамата притежават множество недвижими имоти, които в са ипотекирани, но са налице заличавания на договорни ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но за част от тях възбраните са заличени. С оглед на това изводът на съда, че за Г. В. не е налице невъзможност да заплати дължимата държавна такса от 30.00 лв. по искането за отмяна, е обоснован и законосъобразен. Правилно, с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са налице основанията за освобождаване на молителя от заплащане на държавна такса, поради което обжалваното Определение не страда от пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,