Решение № 7097 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15029/2008 г.

Решение № 7097 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15029/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "А." - Община В. против решение № 641/08.10.2008 г. на Варненски окръжен съд, Административно отделение, постановено по адм. дело № 1812/2006 г., с което е отменена заповед № ЖН-99/17.07.2006 г., за прекратяване на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗОбС на наемното правоотношение с Д. Н. К. и Р. И. К. относно част от общинско жилище, състоящо се от стая и кухня, находящо се в гр. В., кв. А., жк Д., бл. ..., вх. .., ет. .., ап. ... В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество за отхвърляне на обжалването, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответниците Д. Н. К. и Р. К. Н. писмено възразяват срещу касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за незаконосъобразна, тъй като не се установява наличието на соченото в заповедта основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 21, ал. 1, т. 7 от Наредбата на ОС-Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища - при отпадане на условията за настаняване, посочени в чл. 4 от същата. Към датата на издаване на обжалваната заповед настанените лица отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗОС, тъй като не притежават друго годно за обитаване жилище. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Изложените в обжалваната заповед правни основания за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище са чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС - при отпадане условията за настаняване на наемателя и чл. 21, ал. 1, т. 7 от Наредбата на ОС-Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища - при отпадане на условията за настаняване на наемателя, посочени в чл. 4 от Наредбата. Чл. 4 урежда кумулативното наличие на условията за настаняване, сред които са и кандидатът и неговото семейство да не притежават имот (и/ или ид. ч. от такива имоти, годни за обитаване, както и да не притежават жилищен или вилен парцел на територията на община Варна; поземлени имоти в курортните зони и комплекси и вилните зони към тях; земи до 10 км. от морската брегова ивица. Събраните по делото доказателства установяват, че Д. Н. К. е настанен сам като едночленно семейство в част от общинско жилище в гр. В. През м. октомври 2005 г. сключва граждански брак с Р. И. К. На 15.02.2006 г. съпрузите подават декларация, че К. притежава по силата на договор за доброволна делба от 21.04.2003 г. 1476 кв. м. от лозе, находящо се в местн. С., землището на гр. В., представляващо ПИ № 912, цялото от 1766 кв. м. Собствеността върху него се установява и от справка от Службата по вписванията. Този имот се намира в урбанизирана територия, представлява жилищен имот и едновременно е земя на около 2 км. от морската брегова ивица, видно от удостоверение от район "П." - община Варна. Тези доказателства сочат на отпадане на условията за настаняване. В случая е без правно значение обстоятелството, че наемателят и съпругата му не притежават имот или ид. ч. от такъв, годни за постоянно обитаване. При липса на някое от кумулативните условия за настаняване, отпада и правото за това. Притежаването на този имот е декларирано едва на 15.02.2006 г. и от тогава е станало известно на административния орган. Няма основания да се приеме, че това обстоятелство не е зачетено при настаняване на кандидата. Сключването на граждански брак от настанения в общински имот наемател с лице, което притежава имот, с характеристиките по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, представлява нов факт от значение за съществуването на наемното правоотношение. С оглед отпадане на условията за настаняване, законосъобразно компетентният административен орган прекратява наемното правоотношение на изложените в обжалваната заповед фактически и правни основания. Като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество за отхвърляне на оспорването.