Решение № 7643 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2014 г.

Решение № 7643 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмил Борисов Иванов от гр. Перник, подадена чрез пълномощника му адв. Нейчева, срещу решение № 87 от 10.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1031/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция. Ответната страна - МКВП към МС, в съдебно заседание чрез процесуалния му представител юрисконсулт Койчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Людмил Борисов Иванов против решението на МКВПМС, взето по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5 във вр. с приложение № 2, т. 1316, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане възстановяването на жилище, засегнато от земетресението на 22.05.2012 г. на територията на област Перник. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на съдопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Обсъдил е характерът на нанесените щети върху жилището на жалбоподателя, като е приел, че възстановяването им представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закон за устройство на територията (ДР на ЗУТ), поради което не следва да бъдат отпускане средства от републиканския бюджет за отстраняването им. Така постановеното решение е правилно. С чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е предвидено, че възстановителната помощ за пострадали от бедствие лица се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС), приет на основание чл. 54, ал. 6 от ЗЗБ. Съгласно чл. 29, ал. 3 от цитирания правилник възстановителната помощ не се предоставя за извършване на текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на ЗУТ. Текущият ремонт е дефиниран като дейности за подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В разглеждания случай в конструктивното становище от 19.07.2012 г., изготвено от конструктор - строителен инженер Илиев, по искане на община Перник, е отразено, че сградата е двуетажна, със сутерен и използваемо подпокривно пространство изградено от носещи тухли - четворка. Сградата е строена 1994 г. от армирани бетонови основи, носеща стоманено-бетонна конструкция - колони, греди, плочи и дървена покривна конструкция. Направена е констатация, че повредите се състоят от външни пукнатини 29 м, вътрешни пукнатини 36 м, напукани тавани 2 м2, паднали комини 1 бр., компрометиран покрив 3 м2. Изведено е заключение, че земетресението не е причинило повреди, застрашаващи живота и здравето на обитателите и че при описаните ремонтни работи не се извършва никаква намеса по носещата конструкция на сградата. Според същото заключение провокираните от земетресението напуквания следва своевременно да бъдат ремонтирани, но сградата е годна за обитаване при първоначално заложената сигурност. От изложеното следва, че липсват данни, че жилищната сграда представлява опасност за здравето и живота на живеещите в нея, поради което не задоволява минимално необходимите им битови условия по смисъла на § 1 от ДР на ПОДМКВПМС. В приложената по делото експертна оценка от лицензиран оценител Снежанка Петрова Никленова-Денкова, е определена стойността на необходимите за изпълнение строително-ремонтни работи по отстраняване на строителните повреди (щети) от земетресението на 22.05.2012 г. и последващи трусове на жилищната сграда, находяща се в гр. Перник, ул. "Чумерна" № 8. Съгласно експертната оценка на С. Денкова стойността на строително-ремонтните работи са общо в размер на 1328,43 лв. При тези данни отстраняването на посочените в конструктивното становище и оценката на щети и необходимите строително-ремонтни работи за възстановяване на жилищната сграда, представляват подобряване и поддържане в изправност на сградата, при което не се засяга нейната конструкция, т.е. отстраняването на щетите, причинени от земетресението в настоящия случай представлява текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на ЗУТ и поради това за него възстановителна помощ не се предоставя съгласно чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС. Освен горното, следва да се отбележи и обстоятелството, че не се предоставя помощ за възстановяване на вреди, оценени до 1 500 лева. В доклада до комисията за предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствията, т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията от 11.02.2013 г., е предложено, а от фактическите резултати по отпускане/отказ на възстановителна помощ се установява, че има три критерия за определяне размера на финансови средства, които се /не се/ отпускат. Не се подпомагат със средства за възстановителна помощ щети оценени до 1500 лева; в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70 % от оценените щети и максимално допустим размер на помощта - 10 000 лева. В настоящия случай отстраняването на претърпените щети от жалбоподателя са под въведения праг от 1 500 лева. Неоснователно е възражението на касатора за липса на мотиви в административния акт, поради което той се явява изцяло незаконосъобразен. Изводът на съда, че фактическите основания, послужили за издаването на акта, се съдържат в административната преписка, поради което не е налице нарушение във формата му, се споделя от настоящия състав. Оспореният акт, представляващ отказ да бъде отпусната поисканата от касационния жалбоподател възстановителна помощ, съдържа мотиви, като е посочено следното: несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС (ПОДМКВПМС). Действително отказът е мотивиран лаконично, но в списъка на исканията с отказано финансиране, съставляващ приложение № 2 срещу името на жалбоподателя е записано: чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС, от което следва, че искането на Людмил Иванов за възстановителна помощ не е уважено на посоченото правно основание. Фактическите основания за оспорения в първоинстанционното производство отказ в този смисъл са изложени като мотиви към доклада относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по т. 2 от дневния ред за заседанието на МКВПМС на 11.02.2013 г. Правилно съдът се е позовал на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС съгласно, което е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В случая от приложените по делото доказателства могат да бъдат изведени фактически и правни основания за издаването на оспорения отказ. Следователно решението в оспорената част отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и правилно административният съд е приел, че не са налице предпоставки за неговата отмяна на това основание. Неоснователно е възражението, че административният съд първоначално е изразил воля за основателност на жалбата, а впоследствие я е приел за неоснователна. Видно от изложеното в обжалваното решение, административният съд не е изразило по друг, категоричен начин, че административният акт е незаконосъобразен и че има основания за неговата отмяна. Видно и от диспозитива на решението, жалбата е отхвърлена, поради което настоящият състав смята, че е допусната техническа грешка в обстоятелствената част, която не влияе върху формираната му воля по съществото на спора. Предвид изложеното, правилно административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъде уважено и допълнително направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,