Определение № 232 от 18.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 775/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 13467 от 26.ІV.2011 г. на [фирма] – С., подадена против въззивно решение № 179 на Варненския ОС, ТК, от 2.ІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 1162/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 1591 на РС-Варна, ГК, 11-и с-в, от 10.V.2010 г. по гр. д. № 10817/09 г. С последното ответникът З. Д. У. от [населено място] е бил осъден, на основание чл. 213, ал. 1, изр. 4-то КЗ, да заплати на застрахователя сума в размер на 1 087.15 лв., ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху същата главница в размер на 204.73 лв. за период от 20.ХІ.2007 г. и до 12.ІІ.2009 г., като за разликата до предявения размер от 3 534 лв. /три хиляди петстотин тридесет и четири лева/, този осъдителен иск, така както и искът за присъждане на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК – съответно за разликата до предявения размер от 618 лв. /шестотин и осемнадесет лева/, са бил отхвърлени. Ответникът по касация З. Д. У. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение вследствие нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма] - С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 - за търговски дела. Спорът, предмет на частично отхвърлените с атакуваното въззивно решение обективно кумулативно съединени два осъдителни иска на застрахователя срещу З. Д. У. от [населено място] с правно основание по чл. 213, ал. 1, изр. 4-то КЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е бил такъв по гражданско дело относно претендирани от дружеството настоящ касатор вземания в размер на сумата 3 534 лв. и на сумата 618 лв., т.е. и двете претенции са били под законоустановения минимум от 5 000 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение