Определение № 128 от 25.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1496/2015 г.

Производството е с правно основание в чл. 44, ал.1 от НПК. С разпореждане на съдията-докладчик от 09.11.2015 г. по ЧНД № 5117/15 г. на Районен съд-Бургас е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС по повдигнатия спор за подсъдност с Окръжен съд-Варна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд-Варна. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното дело е образувано първоначално пред Варненския окръжен съд като ЧНД № 1383/2015 г. по молбата за реабилитация на основание чл.87 и сл. от НК на осъдения В. И. В. от Бургас за осъжданията му в периода от 1971 г. до 1999 г. След получаване на справка за съдимостта на лицето, с разпореждане № 448 от 02.11.2015 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд-Бургас със съображения „доколкото Районен съд-Бургас е издал присъдата като първа инстанция”. Образувано като ЧНД № 5117/2015 г. в този съд, с разпореждане от 09.11.2015 г. на съдията-докладчик производството пред него е прекратено и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност въз основа на разбирането, че в случая се прилага разпоредбата на чл.433, ал.2 от НПК и компетентен да разгледа и реши делото е съдът, постановил най-тежкото наказание за няколкото осъждания на лицето, т.е. Окръжен съд-Варна. ВКС намира становището на съдията-докладчик от Бургаския районен съд за повдигнатата препирня за местната подсъдност на делото за правилно и законосъобразно. Без да се коментират обърканите мотиви на съдията-докладчик от Варненския окръжен съд, от които не става ясно кое дело е имал предвид като решено от Районен съд-Бургас като първа инстанция и към което как Варненският окръжен съд е бил втора инстанция, от приложената справка за съдимост става ясно, че по НОХД № 356/1979 г. на Окръжен съд-Варна на осъдения В. И. В. от Бургас е било наложено най-тежкото измежду останалите наложени му наказания лишаване от свобода, а именно от 7 години лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл.433, ал.2 от НПК, при няколко осъждания на лицето, претендиращо реабилитация за тях, компетентен да разгледа молбата за реабилитация е съдът, постановил най-тежкото наказание, а при еднакви по тежест наказания – съдът, постановил последната присъда. След като Окръжен съд-Варна е постановил най-тежкото наказание за грабеж при условията на опасен рецидив, то той е компетентен да разгледа и молбата на осъдения В., който правилно я е адресирал до него. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – първо наказателно отделение