Определение № 9752 от 16.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2024 г.

Г. В. В. е подал частна жалба срещу определение № 2320/27.02.2024 г. по адм. дело №1951/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено без разглеждане искането му за отмяна на влязлото в сила определение № 687/30.11.2022 г. по адм. дело № 656/2022 г. по описа на Административния съд - Враца, в частта за отхвърляне на искането му за освобождаване от държавна такса, и производството по делото е прекратено. Поискана е отмяната на определението на тричленния състав на Върховния административен съд и връщането на молбата за отмяна за разглеждането й. Главният директор на Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" не е взел становище. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на определението, намира, че частната жалба е неоснователна. С определение № 2320/27.02.2024 г. по адм. дело №1951/2024 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане искането на Г. В. В. за отмяна на влязлото в сила определение № 687/30.11.2022 г. по адм. дело № 656/2022 г. по описа на Административния съд-Враца в частта, в която е отказано да бъде освободен от държавна такса. Тричленният състав на Върховния административен съд приел, че молбата за отмяна не е допустима, тъй като определението, с което се отказва освобождаване от държавна такса, не е сред определенията, подлежащи на отмяна съгласно чл.237, ал.1 АПК. Определението, съдържащо отказ за освобождаване от държавна такса за производството, не отричало съществуването или упражняване на правото на достъп до съд, нито формирало сила на присъдено нещо, поради което не подлежало на отмяна. Определението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно. На отмяна по реда на чл.240 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс подлежат само определени съдебни актове - съдебните решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, с което е оставено без уважение искането на Г. В. да бъде освободен от държавна такса, не е от вида съдебни актове, които преграждат развитието на производството. С него съдът се е произнесъл по отправено до него от страна по делото процесуално искане. Преграждащо за развитието на делото е определението, с което производството по делото се прекратява, ако нередовността на жалбата/исковата молба, свързана с внасяне на дължимата за производството държавна такса, не бъде отстранена в срок. Поради това определението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК петчленният състав на Върховния административен съд