Определение № 129 от 02.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 696/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. ветроенергийни паркове ЕООД-Е. против решение № 18/23.03.2010 г. по т.д. № 276/2009 г. на Б. АС, /с решения за поправка № 18а/15.06.2010 г. и за допълване № 18б/15.06.2010 г./, с което на основание чл.630,ал.1 ГПК е открито производство по несъстоятелност на касатора по молба на Ю. уинд фармс Бългериа-Д., чрез адв. д-во Б. Б. и Ко-С.. Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че за същата не са налице “основанията за извънредна и селективна ревизия от ВКС, поради липса на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК”, а освен това е и неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива в тази инстанция. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът Може ли вземанията на длъжника да се квалифицират като текущи ако същите по преценка на съда са фидуциарни? бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Освен това решението било в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По така формулираният въпрос, и доколкото е правилно формулиран, съдът въобще не се е произнасял. Никъде в решението не се говори за текущи вземания, нито за текущи активи. В несъстоятелността съществува понятието краткотрайни активи, които се съпоставят с краткосрочните задължения. Отделно от това, вземането, както в случая го е определил касаторът, не винаги следва квалификацията на сделката. Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва само задължителната практика на ВКС. Представените две решения на ВКС са по т.д. № 330/2004 г. и № 200/2008 г., поради което се включват в т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Недопустимо е твърдението, че обжалваното решение е в противоречие със съдебната практика. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Доводите за “неглижиране на съществения показател за финансовото здраве на дружеството”, необоснованост и липса на мотиви, неправилно интерпретиране на доказателствата, включително експертизите, са относими към основанията за касиране на съдебния акт по смисъла на чл.281,т.3 във вр. с чл. 293,ал.2 ГПК, но нямат нищо общо с основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 във вр. с чл.288 ГПК. В случая не става дума за незачитане на извършени от страната процесуални действия, а за упражняване на възложената на съда решаваща правораздавателна дейност, в резултат на която са формирани фактически изводи и е приложен материалния закон. Правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд не е предмет на преценка в производството по допускане на касационното разглеждане на делото. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.