Определение № 641 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 504/2011 г.

Образувано е по частна жалба на Г. Я. М. срещу определение от 30.06.2011 г., постановено по (частно) гр. д. № 590 /2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу определение от 03.05.2011 г. по ч. гр.д. № 1777 /2010 г. на Пернишкия районен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и излага доводи за неправилност на определението на Пернишкия районен съд от 03.05.2011 г. – че тъй като е спрял топлата вода в апартамента си и не ползва никаква топлинна енергия, претенциите срещу него са неоснователни. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с обжалваното пред него определение от 03.05.2011 г. ч. гр.д. № 1777 /2010 г. на ПРС е обезсилена частично издадена в заповедно производство срещу Г. Я. М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл. 415 ГПК, с което е прието, че Г. Я. М. не дължи част от сумите, за които срещу него е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съдът е приел, че т.к. обжалваното определение има благоприятни последици за жалбоподателя, то той няма правен интерес да го обжалва, правният интерес е задължителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно и при нейната липса частната жалба е недопустима. Настоящият състав намира, че постановеното от въззивния съд определение е преграждащо, поради което частната жалба срещу него е допустима по реда на чл.274,ал.2 ГПК. От приложеното към частната жалба ч. гр.д. № 1777 /2010 г. на ПРС се установява, че констатациите на въззивния съд за вида и съдържанието на обжалваното определение от 03.05.2011 г. са верни, а правните изводи на въззивния съд по основателността на частната жалба срещу това определение са правилни по същество. Жалбата на Г. М. срещу определението на районния съд от 03.05.2011 г., с което е постановено обезсилването на част от заповед по чл.410 ГПК срещу Г. М., не е поради незаконосъобразност на отразените в него обстоятелства и изводи, а е срещу извода за наличието на каквито и да било задължения за заплащане на топла вода и топлоенергия. Но източникът и размерът на задълженията на жалбоподателя са установени с влязло в сила решение и следователно не може да бъде пререшаван. Поради което следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на ПОС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното настоящият състав