Определение № 79 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2009 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. К. К. и В. К. са подали молба за допълване на решение № 897 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 1628/09 г. на ВКС с произнасяне по касационната жалба по дадена от тях срещу въззивното решение в частите му, с които е оставено в сила първоинстанционното, постановено в производство по извършване на делбата на 19.02.2009 г. по гр. д. № 186/93 г. на В. районен съд, с което е отхвърлена претенцията за сумата 185.60 лв., стойността на платени данъци за съсобствения имот и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят сумата 365.70 лв., държавна такса за производството. Молбата за допълване на решението е подадена на 15.02.2011 г. и е недопустима, като подадена след изтичане на срока по чл. 250, ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните. Молителите са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като са го обжалвали в частите, с които съдът е определил способ за извършване на делба, произнесъл се е по претенцията за подобренията, по иска за задържане на имота, както и по иска за присъждане сумата от 185.60 лв., представляваща стойността на платени данъци за имота. Касационна жалба е подадена и срещу въззивното решение, в частта му с която е потвърдено първоинстанционното, с което касаторите са осъдени да заплатят сържавна такса за производството в размер на 365.70 лв. По допускане касационна проверка на въззивното решение, касационният съд се е произнесъл с определение от 06.08.2010 г., с което е допуснал да се извърши такава на въззивното решение само в частта, с която се е произнесъл претенцията за подобренията описани в п. п. 3-20 на исковата молба. По отношение на претенцията за задържане на имота не е допусната касационна проверка. С определението ВКС не се е произнесъл по искането за допускане касационна проверка на въззивното решение в частите по претенцията по сметки за 185.60 лв. – платени данък сгради и за присъдената държавна такса. Искането за произнасяне по касационната жалба в тези части е следвало да се направи в едномесечен срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Този срок е изтекъл на 06.07.2010 г., поради което подадената молба е недопустима. След като с постановеното определение е допусната касационна проверка на въззивното решение в една част, само тя е станала предмет на касационното производство по чл. 290 ГПК. По тази част съдът се е произнесъл с решение № 897 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 1628/09 г., поради което то не подлежи на допълване. Молбата би била основателна, ако с определението беше допусната касационна проверка на въззивното решение и в тези части, по които няма произнасяне с определение по чл. 288 ГПК. Тогава те щяха да са предмет на касационното производството и съдът следваше да ги разгледа в решението си по чл. 290 ГПК... Касационното производство по ГПК от 2008 г. е уредено като двуфазно. В първата фаза касационният съд се произнася за това дали са налице формалния критерий – обжалваем интерес и специалните критерии. С определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК, съдът се произнася по това дали въззивното решение подлежи на касационна проверка и по отношение на кои разрешени с него въпроси са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за това. Втората фаза се провежда ако е допусната касационна проверка на въззивното решение изцяло или частично и тя има за предмет само тези части на въззивното решение, по които е допусната касационна проверка. Следва да се има предвид и това, че касационна проверка на решението, с което е отхвърлена претенцията за сумата 186.50 лв. е недопустима и с оглед цената на иска, която е под 1000 лв. (чл. 280, ал. 2 ГПК в първоначалната й редакция). Не подлежи на допълване касационното решение с това дали остава в сила въззивното решение в останалите части, тъй като те не са били предмет на касационна проверка в производството по чл. 290 ГПК. Предметът е очертан с определението по допускане на такава проверка само за част от решението. Поради което от постановяването му останалата част на въззивното решение следва да се счита влязла в сила. Това е правна последица от недопускане на касационна проверка, която не се прогласява в определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.