Решение № 13253 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5372/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град срещу Решение 9617/19.03.2025 г., постановено по административно дело 10477/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Правят се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението, предмет на касационен контрол. Ответникът И. М. Д., чрез адв. Е. Балабанова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е Решение 2153-21-231/18.09.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-21-995/04.09.2024 г. на Д. срещу разпореждане [номер]/55 от 19.07.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, като неоснователна. От фактическа страна е установено, че със Заявление с вх. 2113-21-4672/09.07.2024 г. И. М. Д. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложила изискуемите се съгласно чл. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) документи за преценка правото на пенсия. Въз основа на представените документи и наличните данни в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ на НОИ, длъжностното лице по ПО" е зачело на И. М. Д. осигурителен стаж до 05.07.2024 г. както следва: 00 години 04 месеца 14 дни на основание чл. 104, ал. 6,8 КСО; 22 години 02 месеца 21 дни от първа категория труд /осигурителен стаж на лица по чл. 69 от КСО/; 07 години 04 месеца 20 дни от трета категория труд. На основание чл.104 от КСО е прието, че общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 45 години 06 месеца 18 дни. Към датата на подаване на заявлението (09.07.2024 г.), навършената възраст е [възраст]. Въз основа на представените към заявлението документи длъжностното лице по ПО е извършило преценка съобразно заявеното от И. Д право на лична пенсия по чл. 69б ал.1 от КСО, като военнослужещ. С разпореждане [номер]/55 от 19.07.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на И. Д. е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като не отговаря на условието за навършена за 2024 г. възраст от 54 г. и 02 месеца. Недоволна от постановения акт, И. Д. е обжалвала Разпореждането по административен ред в хипотезата на чл. 117 от КСО. Поискала е да й бъде преразгледан направеният отказ, като й бъде отпусната пенсия на основание чл. 69б от КСО, тъй като има необходимия минимум от стаж положен по първа категория труд, възраст и е събрала необходимите 94 точки. С Решение 2153-21-231/18.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София град е отхвърлена жалбата на И. М. Д. срещу разпореждането, като неоснователна. В решението директорът на ТП на НОИ-София е приел, че заявителката е военнослужещ по ЗОВСРБ и попада в персоналния обхват на 69, ал. 1 от КСО, и няма основание пенсионният орган да уважи направеното искане във възражението за извършване на повторна преценка на основание чл. 69б от КСО. Посочено е, че И. Д. не попада в материалния обхват на чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лица полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на Министерски съвет, а именно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониран /ПКТП/, действал до 31.12.1999 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране / НКТП/, в сила от 01.01.2000 г. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Административен съд София-град неправилно е приложил разпоредбите на чл.69 и чл.69б от КСО, както и тази на чл. 17, ал.2 и чл. 18, ал.4 от НПОС към конкретния случай. Съгласно чл.104, ал.1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява, съобразно характера и особените условия на труд. Трудът към съответната категория е уреден в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в която изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемало лицето, за да му бъде призната съответната категория при пенсиониране по реда на чл. 69б от КСО и в нея служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират. Нормата на чл. 69, ал. 1 от КСО сочи, че военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената възраст влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 от КСО. С оглед на това, изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. е 54 години и 02 месеца и за двата пола. Тук при определяне условията за придобиване право на пенсия законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като военнослужещ по посочените закони. При въвеждане на предпоставките за придобиване право на пенсия законодателят не се позовава по какъвто и да е начин на понятието категория труд, нито обсъжда въпроса от коя категория е трудът на служителите по посочените закони. Изисква се наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване право на пенсия от тази категория лица и тази минимална възраст е еднаква както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лица дейност и е постигната равнопоставеност между мъжете и жените. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия при следните условия: Навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. С оглед изложеното, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са: навършени 50 години 08 месеца за жените и 54 години и 02 месеца за мъжете. Съгласно чл. 222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет ПКТП /отм./, действал до 31.12.1999 г. и НКТП /в сила от 01.01.2000 г./. Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете за първа категория труд: лицата, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Военнослужещите по ЗОВСРБ не попадат сред тях. От казаното следва, че ответницата попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от Д. И. К. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП /отм./ и НКТП. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2024 г. - 54 год. и 2 месеца, то тя не може да придобие право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18. ал. 4 от НПОС, е неприложимо. Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 от КСО и е облагоприятстваща лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 от КСО. При сравнение на последователните редакции на чл.69 и чл.69б от КСО е видно, че нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, макар да е съобразен със съществуващата доскоро съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която не се споделя вече поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна, и липсата на необходимост от извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената от И. М. Д. жалба срещу Решение 2153-21-231/18.09.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-21-995/04.09.2024 г. срещу разпореждане [номер]/55 от 19.07.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, като неоснователна. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника И. М. Д. следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 200,00 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 400,00 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,