Определение № 150 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60061/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. М. Г.“, правоприемник на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд-Бургас, постановено на 30.12.2015г. по в.т.д.№297/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на [фирма] за осъждането на [фирма] да заплати сумата 2 045 157.52 евро в левова равностойност от 4 000 000 лева, формирана като сбор от сумата 800 000 евро /с левова равностойност 1 564 664 лева/, представляваща цена на доставени 8 броя централни токопреобразуватели с обща мощност 4000 KW и 1 245 157 52 евро /с левова равностойност 2 435 336 лева/ като част от общо 3 600 000 евро /в левова равностойност 7 040 988 лева/, представляваща цена на доставени соларни модули PI 230-235 PI WATT „S. value“ с обща мощност 4000 KW, ведно с обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /30.04.2014г./ до окончателното им плащане.

С определение №264/22.11.2016г., постановено по настоящето дело, производството е спряно по общо съгласие на страните на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК.

В срока по чл.231 ГПК с молба от 02.03.2017г. пълномощникът на касатора е поискал производството по делото да бъде възобновено предвид невъзможността да бъде постигната спогодба за доброволно уреждане на спора, предмет на делото.

Искането изхожда от една от страните по спора, поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК производството следва да бъде възобновено и по реда на чл.288 ГПК бъде извършена преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

1. При изричен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада, може ли въззивният съд да отхвърли иска като недоказан, без да даде указания на ищеца, че следва да посочи доказателства за приетите от нето за релевантни, но неизяснени обстоятелства;

2.За необходимостта въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения по доклада, когато последният е непълен или неточен;

3.За съдържанието на доклада по чл.146 ГПК и задължението на съда да съдейства на страните за упражняване на процесуалните им права;

4.Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат представяни и да бъде поискано събирането на доказателства, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по чл.146, ал.2 ГПК;

5.Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните;

6.Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника;

7.Каква е доказателствената стойност на фактурата – представлява ли тя доказателство за сключен между страните договор за търговска продажба на стоки и наличие на основание за плащане на уговорената цена;

8.За правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит, пряко свързано и с приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

[фирма] /понастоящем с наименование „С М. Г.“/ е предявило срещу [фирма] иск за заплащане цената на доставени 8 броя токопреобразуватели и соларни модули.

С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни.

В постановено на 10.11.2015г. определение въззивният съд е приел искането на [фирма] /понастоящем с наименование „С М. Г.“/ за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за преклудирано по съображения, че първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото, с оглед на които да се прецени правилността на обжалвания акт и не са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи наличието на предпоставките за прилагане на чл.266, ал.3 ГПК, както и че поисканите доказателства не са нововъзникнали.

Същите съображения са изложени и във въззивното решение. Възражението за непълен и неточен доклад на първоинстанционния съд е прието за неоснователно по съображения, че първоинстанционният съд е указал на предявилото иска дружество съобразно определеното правно основание на предявения иск /чл.79 ЗЗД/, че в негова тежест е да докаже, че между него и дружеството-ответник е сключена посочената в исковата молба търговска сделка, че е изпълнило поетите по тази сделка задължения, размера на неизпълнението на ответника и деня, в който е следвало да бъдат изпълнени задълженията от страна на дружеството-ответник. Посочено е, че по този доклад предявилото иска дружество не е възразило, като явно е приело, че представените с исковата молба доказателства са достатъчни за доказване на претенцията му и допълнителни искания във връзка с дадените му указания не са направени.

За неоснователно е прието възражението, че първоинстанционният съд неясно е формулирал своето становище по въпроса кои възражения, направени от дружеството-ответник, ще обсъжда предвид неподадения отговор в срока по чл.367 ГПК, както и възражението, че поради тази причина дружеството-ищец е било лишено от възможността да представи доказателства за тези обстоятелства, приети от съда за неизяснени. Посочено е, че независимо от пропускането на срока за подаване на отговор и настъпилата преклузия ответната страна не е лишена от възможността да участва в производството, като си запазва правото да изразява правни доводи по отношение основателността на иска и обстоятелствата, на които се основават. Прието е, че преклузията в чл.370 ГПК е по отношение на възможността да се извършват процесуални действия по разширяване предмета на делото, както и във връзка със страните и за въвеждане чрез възражения на релевантни за спора факти, като първоинстанционният съд е заявил категорично своето становище, че ще обсъжда единствено тези възражения, направени от дружеството-ответник, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска, посочени в исковата молба. Прието е, че при това положение не би могло да се изисква от съда да дава указания какви доказателства допълнително следва да представи ищеца за доказване твърденията в исковата молба, което изрично е посочено в доклада, че следва да бъде доказано. Изложено е становище, че обстоятелството, че представените доказателства не доказват тези твърдения не би могло да се вменява във вина на съда, че не е дал допълнителни указания за представяне на допълнителни доказателства за обосноваване основателността на иска.

Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че предявилото иска дружество е представило само косвени доказателства, недостатъчно пълни и ясни, от които не може да се заключи, че действително са възникнали юридическите факти, пораждащи правото да се иска заплащане на исковата претенция. Прието е, че фактура RE 080871/02.07.2012г., протокол №14/02.07.2012г. и справка-декларация за данъка върху добавената стойност с дата 31.07.2013г. не доказват обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, тъй като по делото не са представени доказателства /първични документи/, от които би могло да се направи извод, че процесната доставка действително е извършена от предявилото иска дружество /транспортни документи, протоколи за предаване и съответно приемане на стоките, документи, удостоверяващи заприходяването на тези активи/. Посочено е, че ако тези документи бяха представени от дружеството-ищец, то би могло да се направи връзка с представената по делото фактура, а оттук и да се установи облигационно отношение между страните. Прието е, че фактурата е документ, удостоверяващ данъчно задължение, но не и задължение за плащане стойността на доставката, обективирана в нея. Задължението за плащане според въззивния съд произтича от реално извършена доставка, предадена от доставчика и приета по надлежния ред от получателя, като дори фактура да не е съставена съобразно изискванията на Закона за счетоводството, това не е основание за отричане на възникнали отношения по покупко-продажба, тъй като договорът няма формален характер и може и с други доказателства да се установи възникването на задължения по него. Прието е, че съгласно чл.154, ал.1 ГПК дружеството-ищец носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него положителен факт за наличие на реално осъществена доставка, а такива доказателства по делото не са представени.

Посочено е, че представеният по делото протокол по чл.117 ЗДДС е съставен въз основа на фактура №080871/02.07.2012г. и удостоверява приемането на фактурата от лицето, подписало протокола, но от него не може да се направи извод за реална доставка. Прието е, че за да се приеме, че е осъществено вътрешнообщностно придобиване на стоки от друга държава-членка следва да се докаже прехвърляне правото на собственост върху стоките, транспортирането им от държавата-членка на доставчика до държавата-членка на получателя предвид чл.13, ал.1 ЗДДС, каквото не се заявява и съответно не се доказва от дружеството-доставчик, тъй като по делото не са представени документи по чл.13, ал.1 ЗДДС за регулярна поетапна доставка на материалите за изграждането на соларния парк, станало във времето преди датата на издаване на фактурата. Прието е, че по делото не са събрани и доказателства, установяващи осчетоводяването на протокола по чл.117 ЗДДС.

За неоснователни са приети оплакванията, че първоинстанционния съд не се е съобразил с направеното признание от дружеството-ответник. Посочено е, че действително представителят на [фирма] е заявил, че има извършена реална доставка на процесните фотосоларни модули и токопреобразуватели, но тази доставка е в изпълнение на облигационна връзка между дружеството-ищец и трето дружество, а не във връзка с валиден договор и установено облигационно отношение, като в производството по делото не е установено да е налице облигационно отношение между страните по спора.

Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по част от поставените от касатора въпроси, а именно:

1. По въпроса при изричен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада, може ли въззивният съд да отхвърли иска като недоказан без да даде указания на ищеца, че следва да посочи доказателства за приетите от съда за релевантни, но неизяснени обстоятелства и за необходимостта въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения по доклада, когато последният е непълен или неточен;

2.За съдържанието на доклада по чл.146 ГПК при направени от ответника възражения, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска, посочени в исковата молба;

3.Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат представяни доказателства и да бъде поискано събирането на такива, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК.

Приемайки, че не е необходимо в доклада на първоинстанционния съд да се посочат конкретните възражения на ответника, които съдът ще обсъжда при липса на подаден в срок отговор на исковата молба, както и че разпределянето на доказателствената тежест посредством общи указания без посочване на конкретните факти и обстоятелства, които се нуждаят от доказване, представлява пълен и точен доклад, въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г., както и на становището, поддържано в трайно установената задължителна практика на ВКС /решение №50/16.05.2014г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3612/2013г.; решение №700/06.12.2010г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№304/2010г.; решение №111/24.10.2014г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№598/2012г.; решение №43/04.06.2014г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№213/2012г.; решение №54/25.03.2014г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№3066/2013г. Поради това касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Доколкото в обжалваното решение са обсъдени всички доказателства, които са представени по делото, както и всички наведени от жалбоподателя доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по останалите, поставени от касатора въпроси. Още повече, че основното му оплакване е свързано с искането за допускане на нови доказателства в производството пред въззивния съд.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение