Определение № 6346 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. К. Гьошев, пълномощник на Д. Р. К., против определение № 2673/15.03.2024 г. по адм. дело № 1610/2013г. по описа на Административен съд – Варна (АС Варна), с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 1274/06.02.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба по подробно изложени доводи се оспорва определението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени още 500лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът- Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на адв. К. Гьошев за изменение на решение № 1274/06.02.2024 г. постановено по адм. дело № 1610/2013г. по описа на АС - Варна № 70/19.02.2019 г. в частта за разноските. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че с решение № 1274/06.02.2024 г. постановено по адм. дело № 1610/2013г. по описа на АС - Варна на адв. Гьошев са присъдени разноски в размер на 1500лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, съгласно определения размер в чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е изложил доводи, че в случая не е налице причина поради която съдебното производство да бъде възприемано с по - висока фактическа и правна сложност в сравнение с тази на административното производство пред КЗД, когато на адв. Гьошев е било платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. С оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът е приел, че претенцията за присъждане на разноски в размер на 2000лв. е неоснователна. По изложените доводи искането за изменение на решението в частта за разноските не е уважено. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Както правилно е приел съда в случая адвокатското възнаграждение е определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Спорът е относно приложението чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., която гласи, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. При анализ на цитираната разпоредба съдът правилно и обосновано е приел, че допълнително възнаграждение от 250лв се заплаща за третото съдебно заседание, поради което и искането за присъждане на още 500лв. допълнително възнаграждение, позовавайки се на цитираната разпоредба е неоснователно. В контекста на изложеното, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност, съдът правилно е приел, че искането за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на още 500 лв. допълнително възнаграждение е неоснователно. Предвид изложеното постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение