Решение № 1215 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2025 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. Б., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител адвокат Каров, срещу решение № 5981/02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 236/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът му против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив за сумата над 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, до пълния претендиран размер от 2000 лв. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и чл. 1 ЗОДОВ и не се е обосновал относно критериите, на база на които е определил размера на дължимото обезщетение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Пловдив, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. Пенкова, изразява становище за неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентруално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако то не е сведено до минимума за този вид дела. Депозирана е и касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи(ОД МВР) - Пловдив, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. Пенкова, против решение № 5981/02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 236/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта с което Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив е осъдена да заплати на А. Б. Б. сумата, в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на отменен ЗППАМ, издадени от служители на областната дирекция. Навежда доводи за касационните основания по чл.209, т.3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, алтелнативно-намаляване на размера на присъденото обезщетение в хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - А. Б. Б. чрез адвокат Каров, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, счита решението за правилно. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Върховният административен съд преценява, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Административният съд Бургас е сезиран с искова молба от А. Б. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищецът е предявил срещу ОД на МВР Пловдив искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за периода от от 09.07.2023 г. до 23.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.02.2025 г., причинени му вследствие на ЗППАМ № 23-0432-000227/09.07.2023 г., издадена от началника на 01 РУ в ОД на МВР гр. Пловдив, отменена по съдебен ред, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, до окончателното й плащане. Административният съд е установил, че А. Б. Б. е спрян за проверка от контролните органи на 09.07.2023 г., около 11:15 часа, в гр. Куклен, по ул. „Божаница“, до номер 44 А, с посока на движение от юг към север, Б. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № [рег. номер]. Същият бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД на МВР Пловдив, 01 РУ Пловдив, които поискали да го тестват за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drager Drugtest 5000 с фабричен номер № ARLK-0008. Б. отказал да бъде тестван по този ред, като поради тази причина му бил издаден талон за изследване № 128958 от 09.07.2023 г., с вписан в него отказ за изпробване с техническо средство и предоставена възможност да се яви, за да даде кръв за анализ в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив в рамките на 120 минути от 12:10 часа на 09.07.2023 г. Спрямо Б. бил съставен АУАН № 966008 от 09.07.2023 г. от старши полицай при ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив – за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества. С АУАН били иззети СУМПС [номер] и контролен талон от водача Б.. Междувременно спрямо Б. била издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000277/09.07.2023 г. на А. С. – Началник на 01 РУ на МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП била прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, считано от 09.07.2023 г. Като основание за отнемането в заповедта било вписвано извършвано нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – отказ за извършване на проверка с тест за употреба на наркотични вещества. Заповедта била връчена на Б. на 10.08.2023 г., като същият я оспорил пред Административен съд – Бургас. В тази връзка било образувано адм.д. № 1720/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, като с Решение № 1398/19.02.2024 г. заповедта за налагане на принудителна административна мярка била отменена като незаконосъобразна. Решението е окончателно и е влязло в сила веднага. По случая било образувано ДП № 488/2023 г. по описа на 01 РУ Пловдив, по което (с постановление от 11.07.2023 г.) била назначена експертиза за анализ на кръвната проба, дадена от Б.. Въз основа на резултати от същата било издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.04.2024 г. на прокурор при РП – Пловдив, в което е посочено, че не е осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с оглед на което досъдебно производство № 488/2023 г. по описа на РУ Пловдив е прекратено. За установяване на фактическата обстановка са събрани писмени и гласни доказателства. За доказване на претърпените неимуществени вреди по делото в качеството на свидетел е разпитана С. С. Д., която живеела във фактическо съжителство с Б.. При така установената фактическа обстановка, Административният съд е приел за основателен, но частично доказан, искът за неимуществени вреди, като по справедливост присъдил сумата от 1500 лева, за периода от 09.07.2023 г. до 19.02.2024 г., а до пълния претендиран размер е отхвърлил исковата претенция. В останала си част – за периода от 20.02.2024 г. до 23.04.2024 г. исковата молба е отхвърлена, тъй като в този период заповедта за налагане на ПАМ е била с прекратено действие респ. не е оказвала неблагоприятно влияние върху ищеца. Съдът присъдил и законната лихва върху сумите и разноски съобразно изхода от спора. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът e приложил правилно материалния закон. Несъгласието на касационният жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив. С оглед наличните данни по делото безспорно е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответната по делото страна. Решаващият съд е обосновал подробни и верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК, съдебният състав препраща към мотивите на съдебния акт. В настоящия случай по съдебен ред е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 23-0432-000227/09.07.2023 г., издадена от началника на 01 РУ в ОД на МВР гр. Пловдив, вследствие на която касаторът временно е бил лишен от възможност да управлява МПС, поради което е понесъл неимуществени вреди като е доказана и причинно-следствената връзка. По делото безспорно е доказано понасянето на неимуществени вреди. За да определи размера на обезщетението, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е преценил конкретните факти и обстоятелства по делото, интензитета и степента на психическия стрес и емоционално неразположение, както и периода през който са търпени вредите от Б., приемайки сумата от 1500 лева като справедлив размер на обезщетението. Настоящата инстанция, като съобрази конкретната фактическа обстановка и присъжданите по подобни казуси обезщетения, намира определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за правилно определен. Следва да се посочи, че претърпените негативни емоции от А. Б. не са му причинили трайни и сериозни последствия, поради което присъденото обезщетение се явява справедлив еквивалент на понесените неимуществени вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел неприложимост на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, съобразявайки т.3 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по тълк.гр.дело №3/2004 г. Според чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози се извършва с медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. Б. се е възползвал от предвидената възможност и е дал доброволно кръвна проба, поради което той не е възпрепятствал установяването на наркотични вещества в кръвта му и не е създал предпоставки за настъпване на вредите от незаконосъобразния акт. По изложените мотиви, касационните жалби се явяват неоснователни, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение