Определение № 9887 от 20.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение № 5383 от 12.06.2024 г. по канд № 1045/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е спряно производството по производството по КАНД № 1045 / 2024г. по описа на Административен съд – Пловдив. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че в ЗАНН не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство, в глава дванадесета АПК не се съдържат разпоредби относно спиране на касационното производство, приложим е НПК в чл. 25 от който са уредени основанията за спиране на съдебното производство, съдът пред който делото е висящо отправя преюдициалното запитване, в този смисъл е и разпоредбата на чл. 631, ал.1, изр.първо ГПК. Сочи, че основанията за спиране на производството са лимитативно изброени, Фактическата констатация, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, сама по себе си не е достатъчна. Трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящият случай Административен съд - Пазарджик не обсъдил връзката между двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове. Решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо поради което счита, че не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Счита, че освен липсата на неясна, и в този смисъл - нуждаеща се от тълкуване съюзна норма, липсва обоснована връзка между необходимостта от тълкуване и невъзможността на съда да разреши висящия пред него спор, с отправеното преюдициално запитване по същество се търси не тълкуване на съюзна правна норма, а тълкуване на съвкупност от национални правни норми, което според практиката на СЕС е недопустимо.. Решението на СЕС има задължителна сила, но едва след като произнасянето с решение стане факт. Дори да е образувано производство по преюдициално запитване, може да не се развие и да бъде отхвърлено като недопустимо от СЕС. В тази връзка забавянето на 1000 сходни, но не еднакви спрямо главното по запитването дела, ще бъдат необосновано забавени, което е равносилно на липса от правосъдие. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че е налице законово основание за спиране на производството по делото, тъй като чл. 228 АПК препраща към първоинстанционното производство. Частната жалба е процесуално допустима съобразно преобладаващата съдебна практика.. Разгледана по същество е неоснователна. За да спре производството по делото Административен съд Пловдив е изложил мотиви, че съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл.144 от АПК се намира в дял трети “Производства пред съда“ в глава девета “Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси (дял трети “Производства пред съд“, глава девета “Общи разпоредби“), се прилагат разпоредбите на ГПК. По силата на чл.633 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл.633, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК. В случая, поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. “компенсаторна такса“. и правилното разрешаване на спора по делото е обусловено от решението на СЕС по дело С-61/23, което е задължително. Определението е правилно. Предмет на касационна проверка е било решение № 542 от 16.04.2024 г. по АНД № 1128 по описа на ПРС за 2024 г., с което е отменен ЕФ № 8504389841, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално Тол управление, с което на „Ер енд ем-планет груп“ ЕООД на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Независимо, че не се решава спор със сила на пресъдено нещо, е налице преюдициалност на производството с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Действително административният съд не е изложил конкретни мотиви относно предмета на двете съдебни производства, но връзката между делата е видна от описания предмет на делото в касационнато производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Друг е въпросът, че съгласно ЗАНН РС може да намали размера на наложеното административно наказание. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение