Определение № 403 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Райфайзенбанк /България”/ ЕАД, ЕИК[ЕИК] против решение № 274/04.12.2019 г. по гр.д.№ 538/2019 г. на Окръжен съд-Ловеч, поправено с решение №218/13.06.2019 г. с което е потвърдено решение № 64/18.02.2019г. по гр.д. №560/2017г. на РС-Троян. С последното е признато за установено по отношение на Д. Е. Р., че Е. П. Р. и П. П. Б. са собственици по наследство на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № ....., находящ се в [населено място], [улица], блок ......”, вх. ....., с идентификатор ..... по КККР на [населено място] находящ се в сграда с идентификатор ....., разположена в ПИ с идентификатор ....., ведно с прилежащите към жилището мазе № ..... с площ от 15.45 кв.м., таван № ..... от 17.5 кв. и 7.590 % ид.части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземленият имот. Решението е постановено с участието на касатора, като трето лице-помагач, посочено още в исковата молба като такъв от ищеца, но на страната на ответника. В касационната жалба се прави оплакване за липса на правен интерес за ищците, които заместват първоначалния ищец след смъртта му да установяват по отношение на банката правата на наследодателя си върху апартамента. Твърди се неправилност на решението, защото съдът не изследвал обективната истина относно собствеността на процесния апартамент към момента на учредяване на ипотеката в полза на банката, не били отчетени неизгодни твърдения от първоначалния ищец, не била оборена доказателствената сила на договорът за издръжка и гледане, с който са се легитимирали ипотекарните кредитори, като не е поискано и установяване на нищожността на договорът за ипотека. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и ал.2 пр.2 и 3 ГПК, като се твърди недопустимост на решението по отношение на банката, конституирана като трето лице-помагач и очевидна неправилност на решението поради неправилна преценка на доказателствата. Формулирани са и въпроси, за които се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Ответниците по касация /ищци в производството пред РС/ оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като не са налице наведените основания по чл. 280 ГПК, а решението е съобразено със съдебната практика и доказателствата по делото. Ответникът по касация /ответник по иска Д. Е. Р./ не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна – трето лице, което, съгласно чл. 221 ГПК има право да обжалва решението, насочена е против въззивно решение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С първоначалната искова молба, П. А. Б. е предявил положителен установителен иск за собственост против Е. П. Р., П. П. Б., Д. Е. Р., И. И. М. и И. И. М. да се признае за установено, че е собственик по наследство от баща си на 1/4 ид.ч. от процесния апартамент. Твърдял е и, че е придобил по давност наследствената 1/4 ид.ч. на сестра си К. М., починала на 12.03.2011 г., чийто наследници са последните двама ответници. Правният си интерес е обосновал със следните факти, установени по делото: Апартамента е придобит по време на брака от родителите му Е. И. Б. и А. П. Б. и е бил в режим на съпружеска имуществена общност за тях, съгласно чл. 104 от СК от 1068 г., прекратена със смъртта на бащата на 08.09.1970 г. След смъртта на съпругът си, майката Е. И. Б. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на внуците си /деца на ищеца/ Е. П. Р. и П. П. Б. целия апартамент, а не само собствената си 1/2 ид.ч., съгласно чл. 14, ал.7 от СК от 1968 г. Те ипотекират целия апартамент с н.а. № .....,т. ...../13.12. ..... г. за обезпечаване на задължение на ответника Д. Е. Р. по договор за банков кредит, сключен с „Р. /България”/ ЕАД. Искът обаче не е насочен и против банката, а тя е посочена от ищеца като трето лице-помагач на страната на ответниците. Съдът не се е произнасял по допустимостта на привличането на третото лице с определение по чл. 220 ГПК. След предявяване на иска е починал ответникът И. И. М.. На 05.04.2018 г. почива първоначалният ищец П. А. Б. и е наследен от децата си - ответниците Е. П. Р. и П. П. Б., които съдът конституира като ищци и прекратява производството по отношение на тях като ответници, след като са заявили, че искат да встъпят в неговите права. С молба от 14.09.2018 г. Е. П. Р. и П. П. Б., вече като ищци са заявили, че оттеглят иска си против И. И. М. и подържат иска против ответника Д. Е. Р. за 6/16 ид.ч. В първото съдебно заседание е допуснато „изменение” на иска, като е постановено по волята на ищците, той да се счита предявен на 1/4 ид.ч. от апартамента, придобита по наследство от П. А. Б.. РС е уважил иска, като е приел, че майката Е. И. Б. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на внуците си /деца на първоначалният ищец, заместили го в хода на производството като ищци Е. П. Р. и П. П. Б. в повече от това, което е притежавала. Искът е уважен по отношение на ипотекарният длъжник Д. Е. Р.. Страните и съдът са считали, че няма правен интерес да се установи правото на собственост по отношение на банката, но ще я обвържат с мотивите, като трето лице. По въззивна жалба на „Р. /България”/ ЕАД, въззивният съд е потвърдил това решение със същите мотиви. Отбелязал е, че решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Р. (България) ЕАД. Съгласно на чл.223 ГПК, решението имало установително действие в отношенията между банката и ответника Д. Е. Р., а „отношенията с ищците, които подпомага, се регламентират с т.н.”сила на мотивите”, като прегражда възможността да се оспорват констатациите на съда за трансформацията на собствеността на основание наследяване”. Изразил е съмнения относно това дали този процес може да осуети насоченото принудително изпълнение, при съобразяване защитата, която осигурява установителният иск, с който ищците са решили да се бранят. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване за преценка допустимостта на обжалваното решение по подадената касационна жалба от третото лице. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение