Определение № 1406 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 400/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал.6 АПК. Върховният административен съд е сезиран с Определение №1423/28.12.2023г., постановено от Ловешкия административен съд за разрешаване на препирнята му с Административния съд - Плевен, кой от двата съда да разгледа жалбата на П. Симеонова против отказ на началника на СДВРП при ГД "Изпълнение на наказанията" за преместването на лишения от свобода М. Събев от О.З. [населено място] в Затвора [населено място]. Според Административния съд - Плевен, пред който е подадена жалбата, компетентният съд да я разгледа е Административният съд - Ловеч, където е адресната регистрация на жалбоподателката, по аргумент от чл.133, ал.1, изречение първо, предложение първо АПК. Според Административния съд - Ловеч, в чл.62, ал.3 ЗИНЗС е предвидена специална подсъдност на този род спорове, която е съобразно мястото на изтърпяване на наказанието, което в случая определя АС-Плевен като компетентният съд. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: Съдебното производство е образувано по жалба на П. Симеонова срещу отказ изх.№ ИЗ-11182/10.10.2023г. на началник отдел СДВРП при ГД "ИН" гр. София. Жалбата е подадена в Административен съд - Плевен и към нея не е приложен оспореният отказ. Такъв не се намира и по делото. От твърденията в жалбата се разбира, че отказът е издаден по искане на жалбоподателката и с него се отказва преместване на лишения от свобода М. Събев от О.З. [населено място] в Затвора [населено място]. Твърди се в жалбата, че искането е било по реда на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Административният съд - гр. Плевен, който е сезираният със жалбата, е следвало да прецени компетентността си за произнасяне по нея, след като събере по делото административната преписка и се убеди в характера и правното основание за издаване на оспорения акт. Това не е направено. Делото следва да се върне на АС-Плевен с указания за изискване на административната преписка в това число и оспорения отказ. В случай, че той е такъв по чл. 62, ал.3 ЗИНЗС, както се твърди в жалбата, съгласно същата разпоредба, компетентен да разгледа жалбата срещу отказа е административният съд по местоизпълнение на наказанието, което обстоятелство съдът също следва да установи. Воден от горното и на осн. чл.135, ал.6 АПК, Върховният административен съд