Определение № 817 от 19.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 703/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма - [населено място] - трето лице - помагач на страната на ответника срещу Определение № 1049 от 14.VІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 814/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от И. П. С., като пълномощник на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма против Разпореждане от 17.ІІІ.2011 г. по т.д.№ 289/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без движение подадената въззивна жалба до приподписването й от посочения ресорен министър. Жалбоподателят прави оплакване, че обжалваното определението е неправилно, обосновава становище, че същото подлежи на касационно обжалване, излага и съображения за процесуалната правоспособност на ресорния министър, обусловена от материалноправната му правоспособност съобразно изискванията на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Жалбоподателят счита, че изложеният въпрос за процесуалната легитимация на министрите съобразно отрасловата компетентност да упражняват правата на държавата като акционер или съдружник в ТД с държавно участие в капитала, е решен в противоречие с константната и необорима съдебна практика на ВКС, съдържаща се в представените копия от: Р.№1174/24.Х.2007 г. по гр.д. № 1031/2006 г. на ВКС, ІІІ ГО, Опр.№12/7.І.2009 г. по ч.т.д.№ 325/2008 г. на ВКС, І ТО, Р.№732/ 24.VІІІ.2005 г. по т.д.№ 819/2004 г. на ВКС,ІІ ТО, Р.№567/7.Х.2004 г. по гр.д.№ 13/2004 г. на ВКС, І ТО, Р.№16/ 17.ІІ.2004 г. по гр.д.№ 314/ 2003 г. на ВКС,ТК и Р.№ 575/12.VІІ.2005 г. по т.д.№ 893/2004 г. на ВКС,ІІ ТО. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, а ответникът по частната жалба Д. Г. Г. - от [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане за оставяне без движение на въззивна жалба до приподписването й от посоченото лице, намира, че частната жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. От изложените от жалбоподателя правни въпроси, релевантен за делото е само въпросът подлежи ли на обжалване разпореждане на въззивен съд, с което е оставена без движение въззивна жалба до приподписването й от посочения ресорен министър. Останалите въпроси може да са важни, но не могат да се поставят за разглеждане в сега образуваното производство. Изложеният релевантен за делото процесуалнопраен въпрос, е решен с обжалваното определение в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията, посочени в чл. 274 ал. 1 ГПК и че разпореждането за оставяне без движение на подадена жалба до приподписването й от определено лице, не се включва в тези актове. В случай, че въззивната жалба бъде върната поради неотстаряване на порока, констатиран с Разпореждането от 17.ІІІ.2011 г., този акт ще подлежи на обжалване с частна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение