Решение № 6938 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2010 г.

Решение № 6938 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната", чрез юрк. Р. Божкова и на Министерство на отбраната, чрез юрк. Николов, против Решение № 1862 от 12.02.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 9947 по описа за 2009 г., с което по жалба на Васко Цветанов Недялков от гр. София е отменена Заповед № ЗС-177/18.05.2009 г. на министъра на отбраната, с която е наредено изземването от жалбоподателя на недвижим имот - частна държавна собственост. В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, а също и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на действащата към момента на издаване на процесната заповед, приложима за случая, подзаконова нормативна уредба - Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне /приета с ПМС № 16 от 5.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 16 от 15.02.2008 г. в сила от 15.02.2008 г., с изм. и доп., в сила до 24.07.2009 г., когато е отменена с ПМС № 176 от 10.07.2009 г., обн. с ДВ, бр. 57 от 2009 г. в сила от 24.07.2009 г. /наричана за краткост Наредбата от 2008 г./. Освен това, разпоредбите за прекратяване на наемно правоотношение по посочената Наредба от 2008 г. и тези в Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на министерство на отбраната на Министъра на отбраната /обн., ДВ, бр. 107 от 11.09.1998 г. в сила от 11.09.1998 г. с изм. и доп./, считана за приложима от първоинстанционния съдебен състав, са идентични. Основното в случая е, че адресатът на процесната заповед е престанал да бъде кадрови военнослужещ и след като е уведомен за едностранното прекратяване на наемното му правоотношение по повод на ведомствено на министерството на отбраната жилище, заповедта, с която е постановено изваждането му от имота е законосъобразна и е мотивирана достатъчно ясно от фактическа и правна страна. Иска се отмяна на съдебното решение. Първият касационен жалбоподател претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Васко Цветанов Недялков от гр. София оспорва касационните жалби по съображения в писмено възражение. Поддържа, че наемното му правоотношение по повод на процесното жилище не е валидно прекратено, поради наличието на висяща преписка за закупуване на жилището. Освен това и по Наредбата от 2008 г. прекратяването на наемното правоотношение става по реда на ЗЗД, т. е. с едностранно волеизявление на наемодателя, което в случая не е сторено. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими и основателни поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била посочената заповед на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост, с която е постановено изваждане на адресата на акта от недвижим имот частна държавна собственост, принадлежащ към ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната. Заповедта е мотивирана с фактическите обстоятелства, че адресатът на административния акт е бил настанен като единствен наемател в жилището в качеството си на работещ като гражданско лице в изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" със срок "временно за срока на трудовото правоотношение с МО"; със заповед, считано от 1.01.2006 г. трудовото правоотношение е прекратено; с писмо от 21.05.2008 г. изх. № 62-00-1961 на изпълнителния директор на ИА "ДС на МО" наемателят е уведомен, че договорът му се прекратява на осн. чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата от 2008 г. За да отмени посочената заповед, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена в нарушение на изискванията за форма на административния акт изразяващи се в изискване за излагане на непротиворечиви и ясни фактически и правни основания за издаването на акта. Заповедта била мотивирана с разпоредби на Наредбата от 2008 г., а приложимият нормативен акт е бил Наредба № 3/1998 г. Съдът е приел, от една страна, че прекратяването на наемното правоотношение е следвало да стане по Наредба № 3/1998 г., защото така било предвидено в наемния договор и тази Наредба не била отменена и към момента на постановяване на съдебното решение, а от друга страна правното основание по чл. 25, ал. 1, т. 7 представлявало бланкетна правна норма, препращаща към чл. 13 от Наредбата от 2008 г., в който се предвиждат повече от една хипотези и приложимата не е конкретизирана в мотивите на оспорения административен акт. Констатираното от съда противоречие на фактически и правни основания в акта в конкретната хипотеза не позволявало да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта, поради което административният орган не e доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт. При тяхното наличие органът е задължен да издаде акта като обезпечи законосъобразността му и да намери точно приложимия спрямо релевантните факти законов текст като спази процесуалните правила по издаването на акта, а като не е изпълнил тези задължения, е налице незаконосъобразност на обжалвания административен акт, която води до отмяната на същия. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Съгласно чл. 240, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , но действащ към момента на настаняването на жалбоподателя във ведомствено на Министерство на отбраната жилище, "в Министерството на отбраната се създава ведомствен жилищен фонд, който се състои от жилища, ателиета и гаражи, изградени със собствени средства, и от жилища, наети за отдаване под наем. Условията и редът за отдаване под наем и за разпореждане се определят от Министерския съвет." По законовата делегация на посочената разпоредба е приета Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, издадена от министъра на отбраната. В чл. 8 от Наредба № 3/1998 г. са регламентирани основните условия за настаняване във ведомствено на МО жилище. Правото на настаняване е в полза на лица кадрови военнослужещи, граждански лица и семейства на кадрови военнослужещи от МО и Българската армия, загинали при или по повод изпълнение на военната служба. Чл. 27 от Наредба № 3/1998 г. регламентира основанията за прекратяване на наемните правоотношения - т. т. 5, 7 и 9 посочват като такива основания "когато жилището е наето от лице, което не работи в МО"; "поради изтичане на срока на настаняване" и "когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на жилище, ателие или гараж от ведомствения жилищен фонд на МО". С ПМС № 16 от 5.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 16 от 15.02.2008 г., в сила от тази дата, е приета цитираната по-горе Наредба от 2008 г. за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне. Тя не отменя изрично Наредба № 3/1998 г., макар че има същия предмет на регулация. В Наредбата от 2008 г. - чл. 13, също се предвижда правото на настаняване във ведомствения жилищен фонд на МО да принадлежи на кадрови военнослужещи или граждански лица от МО. В чл. 25, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредбата от 2008 г. са предвидени като основания за прекратяване на наемното правоотношение - "прекратяване на договора за кадрова военна служба, на служебното или трудовото правоотношение" и "когато наемателят или чл. на неговото семейство не отговаря на условията за предоставяне на жилище, ателие или гараж от ведомствения жилищен фонд на МО". Съгласно изявленията на жалбоподателя в жалба - л. 59 от делото, на 24.06.2008 г. му е връчено предизвестие изх. № 62-00-1961/21.05.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "ДС на МО" за прекратяване на наемното правоотношение и освобождаване на заеманото жилище в условията на чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата от 2008 г. В сила от 12.05.2009 г. е сега действащият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВС РБ/. В § 45 от неговите ПЗР е прието, че в 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилника и другите подзаконови актове по прилагането му и определя критерии за степените на риск при участие в операции и мисии извън територията на страната по смисъла на чл. 104, ал. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, а до приемането на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, доколкото не противоречат на този закон. Това означава, че посочената преходна разпоредба продължава действието както на Наредба № 3/1998 г., така и това на Наредбата от 2008 г., имащи идентичен предмет на регулация. Процесната заповед е от 18.05.2009 г. и е мотивирана с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 7 на Наредбата от 2008 г., която е действаща към момента на издаване на заповедта и е изрично отменена с ПМС № 176/10.07.2009 г. за приемане на Наредба за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, въз основа на сега действащия ЗОВС. Вярно, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен, но в случая има пълно съответствие на разпоредбите на посочените две Наредби относно изискването за наличие на служебно или трудово правоотношение с МО като условие за настаняване в жилище от ведомствения на МО жилищен фонд. В случая не е било спорно и е доказано, че трудовото правоотношение на жалбоподателя с МО е прекратено с влязла в сила заповед; наемното му правоотношение е едностранно прекратено с полученото от него предизвестие - писмо на 24.06.2008 г., поради което той е държал ведомственото жилище без правно основание към момента на издаване на процесната заповед, което е и хипотезата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Затова решаващите мотиви на първоинстанционния съдебен състав, че заповедта е издадена при противоречие на фактическите и правни основания и при липса на конкретизация на мотивите, не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата против процесната заповед следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на първия касатор юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.