Определение № 3729 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на „Стилстрой“ ЕООД, гр. София и „Стилстрой 2000“ ЕООД, гр. София срещу определение № 27.11.2023г. по адм. дело № 8903/2023 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която са оставени без разглеждане жалбите на двете дружества срещу удостоверение № 107/ 03.02.2022г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото в тази част. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно. Твърдят, че имат правен интерес да оспорят удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, тъй като са изпълнители на част от строително- монтажните работи по изграждане на строежа, за който е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Молят определението в оспорената част да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – главен архитект на Столична община и останалите ответници не изразяват становище по частните жалби. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд София -град е образувано по жалби на „Стилстрой“ ЕООД, гр. София и „Стилстрой 2000“ ЕООД, гр. София, както и на К. Гевренова, Н. Никова и Г. Костадинова против удостоверение № 107 от 03.02.2022 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда с гаражи, магазини, ателиета и подземен гараж“, находящ се в УПИ VII – 1222, кв. 15Б, местност „Красно село – Стрелбище“, по плана на гр. София, издадено от главния архитект на Столична община, с възложители „Випера кемикъл индъстри“ ООД, гр. София, „Тримен консулт“ ЕООД, гр. София и 31 физически лица съгласно приложение 1, неразделна част от удостоверението за въвеждане в експлоатация. Жалбоподателите „Стилстрой“ ЕООД, гр. София и „Стилстрой 2000“ ЕООД, гр. София не са посочени като възложители на строежа. Първоинстанционният съд приема, че жалбоподателите не са възложители на строежа и нямат правен интерес от оспорване на административния акт. По тези съображения, на основание чл. 159, т. 4 АПК, с определението, предмет на обжалване, оставя жалбите на дружествата без разглеждане и прекратява производството по делото в тази част. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК и от страни, за които определението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Административният съд правилно приема, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване на удостоверение № 107 от 03.02.2022 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадена от главния архитект на Столична община. Производството по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж започва по заявление на възложителя до компетентния административен орган ( чл. 177, ал. 1 ЗУТ; чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти). Следователно в това производство страни са възложителят на строежа като заявител и органът, компетентен съгласно чл. 177, ал. 2 или чл. 177, ал. 3 ЗУТ да издаде разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно удостоверението за въвеждане в експлоатация може да се оспори само от лицата с право да инициират производството по неговото издаване съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е трайната практика на Върховния административен съд. Жалбоподателите нямат качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ по отношение на конкретния строеж и не са инициатори на административното производство, поради което не са легитимирани да оспорят удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като същото констатира техническата годност за ползване на обекта и не ограничава права и законни интереси, нито създава задължения за трети лица. Поради това правилен е и крайният извод на административния съд, че жалбоподателите нямат правен интерес от оспорване, подадените от дружествата жалби са недопустими съгласно чл. 159, т. 4 АПК и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено в тази част. Доводът на частните жалбоподатели за допустимост на оспорването, поради това че са участвали в строителството, е неоснователен, тъй като строителите на обекта не са от кръга на лицата по чл. 177, ал. 3, вр. ал. 1 ЗУТ. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение и същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,