Определение № 7635 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Байер“ АГ („Bayer“ AG), дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Германия, вписано в търговски регистър на Германия под номер HRB 48248, със седалище и адрес на управление „Кайзер Вилхелм Алее“ 1, 51373 Леверкузен, представлявано от „Байер България“ ЕООД, чрез управителя Л. Паунова, и „Байер България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Подуяне, ул. „Резбарска“ № 5, представлявано от управителя Л. Паунова, срещу Определение № 4732 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4551/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С атакувания съдебен акт е оставена без разглеждане жалбата на дружествата против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № НСР-34271/18.04.2024 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), производството по делото е прекратено и в полза на административния орган са присъдени разноски. В частната жалба е посочено, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован, поради което се настоява за отмяната му, вкл. в частта за разноските, като делото се върне на състава на АССГ за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия. За да аргументира наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес от обжалване на процесното разпореждане за предварително изпълнение на решението на НСЦРЛП, се посочва, че с него по същество се променя референтната стойност на всички продукти с активното вещество INN Rivaroxaban, включително и на лекарствения продукт на Байер – Xarelto. Сочи се, че по този начин са нарушени права на интелектуална собственост на частните жалбоподатели, като едното дружество е лицензопритежател по отношение визираното активно вещество, използвано в нововключения в ПЛС (позитивния лекарствен списък) генеричен продукт на дружеството EGIS Pharmaceuticals plc, Унгария, вкл. метода на получаване и употреба за лечение на различни видове заболявания. Ответникът - Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, чрез ст. юрисконсулт Велчева, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд – София-град е било Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № НСР-34271/18.04/2024 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти за включване в Позитивния лекарствен списък и образуване на цена на лекарствен продукт Xiltess, генеричен Rivaroxaban, с притежател на разрешението за употреба EGIS Pharmaceuticals plc, Унгария. С определението си на основание чл. 159, т. 4 от АПК административният съд е оставил жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение без разглеждане. Мотивирал се е с обстоятелството, че за двамата жалбоподатели (които не са участвали в производството по издаване на основния акт и атакуваното разпореждане) е налице интерес, но той не може да се определи като непосредствен (пряк), за да се приеме, че следва да им се признае и право на жалба срещу акта, приключващ производството по утвърждаване на цена по чл. 261а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) на генеричен лекарствен продукт по заявление на друг правен субект, респ. включване в Приложение № 1 и Приложение № 2 към ПЛС на лекарствения продукт Xiltess. На следващо място изтъква, че след като правната уредба позволява наличието/съществуването на повече от един продукт, съдържащ едно и също активно вещество, то притежанието от „Байер“ АГ на разрешение за употреба на оригиналния лекарствен продукт Xarelto, съдържащ активното вещество с международно непатентно наименование Rivaroxaban, използвано в генеричния лекарствен продукт Xiltess, не може да обоснове извод за наличието на правен интерес от оспорване на процесния административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК предвижда възможност за административния орган да допусне предварително изпълнение на акта при определени материални предпоставки, включително и за да се защитят особено важни обществени интереси. В кръга на тези интереси в случая безспорно е цената на лекарствен продукт, включен в Приложение № 1 „Лекарствени продукти, които са предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на ЗЗО“ и Приложение № 2 „Лекарствени продукти заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от ЗЛЗ и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и чл. 10 от ЗЛЗ“ на Позитивния лекарствен списък на генеричен лекарствен продукт Xiltess (20 mg Film – coated tablet x 28 x 1 Blister) и Xiltess (15 mg Film – coated tablet x 28 Blister). Доводите на жалбоподателя във връзка с наличие на пряк, личен и непосредствен интерес, който е и положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на решението на НСЦРЛП, са неоснователни. Засягането на референтната стойност на продукта по отношение на всички лекарствени продукти с активно вещество INN Rivaroxaban, включително на генеричния лекарствен продукт на Xiltess, не рефлектира пряко в неговата правна сфера, независимо, че твърди, че е притежател на разрешението за употреба на лекарствен продукт – Xarelto. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е посочил, че правната уредба позволява наличие на няколко лекарствени продукта съдържащи - INN Rivaroxaban, които се заплащат по посочени в нормативните актове условия и ред. Споделя се и изводът на АССГ, че наличието на патентна защита върху активното вещество е въпрос, който стои извън производствата по ценообразуване и реимбурсиране пред НСЦРЛП по реда на ЗЛПХМ и Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Защитата на нарушени патентни права се реализира по ред, предвиден в специален закон (Закон за патентите и регистрация на полезните модели) и в различно производство. Утвърждаването на цени по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ в процесното решение на НСЦРЛП във връзка с подаденото заявление на EGIS Pharmaceuticals plc, Унгария, който е притежател на разрешение за употреба на продукта, както правилно е посочил и административният съд, обосновава единствено косвен интерес, но не и пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване на акта. Основна процесуална предпоставка за оспорване на индивидуален административен акт е наличието на правен интерес от такова оспорване. Настоящият съдебен състав счита, че Административен съд – София-град правилно е осъществил преценката за наличие на правния интерес от търсената съдебна защита на „Байер“ АГ и „Байер България“ ЕООД по повод обжалване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК, издадено от органа. Ето защо не са налице касационните основания по чл. 209, ал. 3 от АПК за отмяна на обжалваното определение и същото следва да се остави в сила в обжалваните части. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 от същия кодекс, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,