Определение № 90 от 06.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Ц., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат И. М., срещу определение № 30057 от 15.12.2016 г. по ч.гр.д. № 14000/2016 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено определение от 24.08.2016 г. по гр.д.№ 65065/2015 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на С. Д. Ц. по предявения в производството по съдебна делба срещу Е. Г. А., иск с правно основание чл.21, ал. 1 СК /отм./ за признаване за установено, че делбеният имот е негова лична собственост. За да потвърди обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че предявеният иск за установяване на пълна трансформация на придобития по време на брака недвижим имот е процесуално недопустим с оглед постигнато споразумение по чл. 101 от СК /отм./ Настоящият състав на ВКС намира, че производството по образуваното пред ВКС дело следва да бъде спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГК, ВКС. Решението по последното има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на повдигнатия от жалбоподателя и релевантен за изхода на делото правен въпрос: "Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал.2 СК /1985 г. – отм./, респективно чл. 23, ал.2 СК”. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.