Определение № 3396 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Ангелова от гр. София против Определение №412/15.01.2024 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение, постановено по адм. дело №4050/2023 година. С определението съдът оставя без разглеждане жалбата на В. Ангелова - съдия в Софийски градски съд, срещу решение по т. 10 от протокол №11 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 28.03.2023 г., с което е изпратена молбата й на административния ръководител – председател на Софийски градски съд по компетентност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 85, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и осъжда страната да заплати разноски по делото. В частната жалба се твърди, че тричленният състав на Върховен административен съд достигнал до неправилен извод, че оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) не носи белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на съдебен контрол на основание чл. 36, ал.1 ЗСВ. Съдът тълкувал разширително нормата на чл. 36, ал.2 ЗСВ, за да аргументира доводите си за необжалваемост на акта по съдебен ред. С така постановеното решение на СК на ВСС се засягали нейни законни права и интереси, същото било взето с оглед личността на магистрата, тъй като в други случаи СК на ВСС посочвала и колегиите, в които се преназначават магистратите, след закриване на Специализирания наказателен съд. В допълнение поддържа, че тричленният състав на ВАС не обсъдил наведените от нея твърдения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт по чл. 146 АПК. По същество моли съдът да отмени обжалваното определение на Върховен административен съд, тричленен състав и да върне делото за продължаване на процесуалните действия по него. Ответникът - Висш съдебен съвет, функциите на който и на основание § 23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на Конституцията на Република България, обн. ДВ бр.106 от 22.12.2023 г., се изпълняват от Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, чрез юрисконсулт А. Топалова, в писмено становище по делото поддържа, че частната касационна жалба е неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното определение, като правилно, да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на В. Ангелова, съдия в Софийския градски съд, против решение по т. 10 от протокол №11 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 28.03.2023 г., с което е изпратена молбата й да бъде допълнено протоколно решение № 30/22.07.2022 г. на СК на ВСС по т. 1.23, с което е преназначена за съдия в СГС, с посочване на Търговска колегия, по компетентност на административния ръководител – председател на Софийски градски съд, при съобразяване на разпоредбата на чл. 85, ал. 3, т. 1 ЗСВ. С обжалваното определение тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане подадената от нея жалба срещу решението на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет и е прекратил производството по делото. С определението си ВАС е възложил в тежест на жалбоподателката поисканите от ответната страна разноски, които в случая са определени на 100 лева и са присъдени на Висш съдебен съвет в този размер. За да се произнесе в посочения по-горе смисъл Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение е намерил, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй като е подадена срещу волеизявление на административния орган, обективирано в оспореното решение, което не притежава белезите на индивидуален административен акт и съответно не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК. Определението е правилно. От данните по делото се установява, че с решенията по т. 1.23. и по т.1.23.1. от протокол № 30/22.07.2022 г. Съдийската колегия на Висш съдебен съвет разкрива, на основание § 44, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. в ДВ, бр. 32/26.04.2022 г.), 1 (една) длъжност „съдия“ в Софийски градски съд, считано от 28.07.2022 г., и преназначава, на основание чл. 194, ал. 1 ЗСВ, във връзка с § 44, ал. 1 и ал. 4 и § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. в ДВ, бр. 32/26.04.2022 г.), В. Ангелова – съдия в Специализиран наказателен съд, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, на длъжност „съдия“ в Софийски градски съд, със запазване на придобития ранг и размер на възнаграждение, считано от 28.07.2022 година. С молба с вх. № ВСС-11074/09.03.2023 г. В. Ангелова е направила искане за допълване на протоколно решение № 30/22.07.2022 г. на СК на ВСС по т. 1.23, с което е преназначена на длъжността „съдия“ в СГС, като бъде посочена и избраната от нея колегия, а именно Търговска колегия. Според съдържанието на обжалваното решение по т. 10 от протокол № 11 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 28.03.2023 г., кадровият орган е разпоредил изпращане на молбата по компетентност на административния ръководител – председател на Софийския градски съд, при съобразяване на чл. 85, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Правният извод на тричленния състав на Върховен административен съд, за недопустимост първоинстанционното оспорване, е обоснован от установените фактически обстоятелства, релевантни за правния спор. Обстоятелствената и разпоредителната част на акта, не обективират волеизявление на органа, отговарящо на предвиденото в чл. 21, ал.1 – ал.4 АПК, за да се приеме, че решението носи характеристиките на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по АПК. Наличието на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК предполага, че с него се създават права или задължения за конкретен правен субект, като се засягат пряко и непосредствено негови права, свободи или законни интереси, респ. декларират се или се констатират вече възникнали права и задължения, както и отказите за издаване на такъв акт. Обжалваното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не притежава посочените характеристики, тъй като то има само уведомителен характер, не поражда права и задължения, както и не засяга права и законни интереси на жалбоподателката. Същото е адресирано до административния ръководител на СГС, който с оглед вменените му компетентност и правомощия съобразно чл. 85, ал. 3, т. 1 ЗСВ, следва да свика Общо събрание на съдиите от СГС, за разглеждане на молбата на В. Ангелова да бъде назначена в избраната от нея Търговска колегия на Софийски градски съд. По силата на цитираната норма на чл. 85, ал. 3, т. 1 ЗСВ в правомощието на Общото събрание на Софийски градски съд е да определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя, поради което и СК на ВСС няма материална компетентност да преназначи жалбоподателката в посочената от нея колегия на СГС. Липсата на законово задължение, вменено на СК на ВСС, Ангелова да бъде назначена в конкретно отделение на окръжния съд, е обосновало приемане на процесното решение и препращане на молбата й до административния ръководител на Софийски градски съд. Следователно, правилна е преценката на тричленния състав на Върховния административен съд, че в случая не е налице положителната абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата – наличие на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което първоинстанционната жалба и на основание чл. 159, т.1 АПК законосъобразно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - прекратено. С оглед изхода на правния спор по първоинстанционното дело и на основание чл. 143, ал.3 АПК, тричленният състав на ВАС правилно е възложил разноските при прекратяване на делото в тежест на оспорващата Ангелова. По настоящото дело и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал.1 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите съдебни разноски, тъй като в процеса страната се представляваше от юрисконсулт. В случая те възлизат на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия