Определение № 5 от 17.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 20/2017 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК. С определение № 471 от 23.12.2016 г. председателят на Сливенския окръжен съд е прекратил производството по ВНЧХД № 581/2016 г. по описа на същия съд и е изпратил делото по компетентност на ВКС с искане за промяна на подсъдността на основание чл. 43, т. 3 от НПК с оглед невъзможността да се образува състав за разглеждане и решаване на делото. Прокурорът от ВКП Николай Любенов застъпва становище, че е налице процесуалното основание на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото, намери за установено следното: Въззивното производство по ВНЧХД № 581/2016 г. по описа на ОС – гр. Сливен е образувано по жалба на частната тъжителка Н. Х. К. против присъда № 174 от 27.09.2016 г. по НЧХД № 483/2016 г. по описа на РС – гр. Сливен, с която подсъдимият С. Г. П. е бил оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. С молба вх. № 7850 от 06.12.2016 г. жалбоподателката е поискала отвод на всички съдии от съда заради съмнения в безпристрастността им с оглед отправяните от нея към тях многократни критики. С приложени на л. 34, л. 37, л. 40, л. 42, л. 44 от въззивното съдебно дело разпореждания всички съдии от Сливенския ОС са се самоотвели от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. При тези данни настоящият състав на ВКС намери, че поради липса на възможност за формиране на състав Сливенският ОС не може да разгледа и реши делото, като е налице необходимост от промяна на подсъдността му. Съобразявайки конкретния повод за самоотвод на съдиите от СлОС, както и изискванията за ефективност и бързина на производството, ВКС счита, че разглеждането на делото следва да бъде възложено на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е ОС – гр. Бургас. Този съдебен орган е удобно разположен в инфраструктурно отношение, извън Сливенския съдебен район е, (както и извън Ямболския, спрямо съдиите от който регион частната тъжителка е имала аналогични претенции), което осигурява гаранции за безпристрастност на процеса. Водим от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,