Определение № 118 от 06.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 481/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №130 от 04.11.2016г. по в.т.д. №270/2016г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение №338 от 20.07.2016г. по т. д. №356/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени исковите претенции на [фирма], [населено място], против А. С. К., Д. А. К. със съгласието на своята майка и законен представител М. К. и Г. А. К. за обявяване за недействителен по отношение на ищеца сключения между първия ответник от една страна и втория и третия ответници от друга страна, договор за дарение, инкорпориран в нотариален акт за дарение на недвижим имот под № 301/14.03.2012г., акт №168, том 1, вписан в Службата по вписванията - [населено място] към Агенцията по вписванията относно следните недвижими имоти, а именно: Ѕ от поземлен имот с идентификатор №48619.503.157, с пл. номер 722, парцел стар УПИ X, площ по документи 455 кв.м., находящ се в област Б., [община], [населено място], [улица], п.к.8260, заедно с построената в имота сграда с идентификатор №48619.503.157.1, с предназначение - за друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 81 кв.м., представляваща триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи, втори и тавански етаж, с адрес [населено място], [улица]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ответниците Д. А. К. със съгласието на своята майка и законен представител М. К. и Г. А. К. считат, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът А. С. К. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че А. К. е поръчител, като се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя – длъжник по договор за кредит №2237/13.02.2008г., сключен между ищеца [фирма] и [фирма]. Приел е, че предявеният иск по чл.135 от ЗЗД е неоснователен, тъй като длъжник по смисъла на същата разпоредба е само лицето, носител на главното задължение, а не лицето, което е поръчителствало за това задължение. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото и следния въпрос: Притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството? По поставения от касатора въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и висящо тълкувателно дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Един от въпросите / въпрос първи/, по които е образувано тълкувателното дело „Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия? ”, е аналогичен на поставения от касатора въпрос. Поради това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд