Определение № 8503 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд-Видин и Административен съд-София град относно компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на „КДМ ОЙЛС“ ЕООД, с адрес гр. София, [район], [улица], представлявано от Д. Андреев, срещу мълчалив отказ на кмета на община Видин по молба вх. №РД 02-06-1061/01.03.2024г. С определение № 566/10.04.2024 г. по адм. дело № 205/2024 г. на Административен съд-Видин, съдебният състав е приел, че жалбата не му е подсъдна, тъй като адреса на оспорващия е в гр. София, което с оглед правилото на чл. 133, ал.1 от АПК налага извод за компетентността на Административен съд-София град. Поради това, на основание чл. 135, ал.2 във връзка с чл. 133, ал.1 от АПК съдът прекратил производството по адм. дело № 205/2024 г. и изпратил делото по подсъдност на АССГ. На свой ред този съд е прекратил образуваното пред него адм. дело № 4230/2024 г., 68 състав, с определение № 4540/29.04.2024 г., приемайки, че делото не му е подсъдно, тъй като се обжалва акт /„мълчалив отказ“/, с който на дружеството е отказано изплащане на обезщетение за недвижим имот, попадащ на територията на община Видин, поради което приложение намира Закона за държавната собственост, според който е определен административния съд по местонахождение на имота като местно компетентен да разгледа жалбата. Съдът е приел, че предвидената в ЗДС специална местна подсъдност дерогира общото правило на чл. 133, ал.1 от АПК, при което и на основание чл. 135, ал. 4 АПК е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния административен съд. Върховният административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд София – град. Предмет на оспорване е мълчалив отказ на кмета на община Видин по молба от 01.03.2024г. да се изплати предвидената от Министерство на транспорта и съобщенията сума като обезщетение за отчуждаване на част от ПИ 10971.507.588 по КККР на гр. Видин. Правоотношенията във връзка процедурата по отчуждаване на недвижим имот за държавна нужда са регламентирани от Закона за държавната собственост /ЗДС/. В конкретния случай от твърденията в жалбата и от постъпилата административна преписка е видно, че част от процесният имот е отчужден и дружеството е поискало изплащане на полагащото се обезщетение, което не е сторено и е подадена жалба срещу мълчалив отказ. Настоящият съдебен състав констатира, че в специалния закон - ЗДС не се съдържа правна норма, регламентираща обжалване на отказ - изричен или мълчалив, формиран по искане за изплащане на полагащо се обезщетение, поради което следва да намерят приложение общите правила за местната подсъдност, предвидени в чл. 133, ал. 1, изречение първо АПК, спорът е подсъден на Административен съд София град, съобразно седалището и адреса на управление на жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,