Определение № 1387 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на ТД Митница Бургас, чрез юрк. Савова, с искане за изменение на Решение № 11621/27.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5589/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Изложени са съображения, че материалният интерес по делото е бил 72 570,11 лв., а минималният размер на адвокатското възнаграждение е 6 455,61 лв. Твърди, че при възражение за прекомерност съдът е длъжен да извърши преценката през призмата на обема и сложността на извършената дейност в рамките на касационното производство. Настоява за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на „Порта дорс Полша” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение до 6 455,61лв. Ответникът по искането – „Порта дорс Полша” ЕООД, чрез процесуалният си представител адв.Вачева, по съображения, изложени в представен писмен отговор, моли молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 11621/27.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5589/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставено в сила Решение № 908 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело № 5965/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено решение № 32-176981/31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е определено за досъбиране вносно мито в размер на 22 678,16 лв. и ДДС в размер на 49 891,95 лв., общо 72 570,11 лв., и задължение за лихви, като Агенция „Митници" е осъдена да заплати на „Порта Дорс Полша“ ЕООД 7 200 лева разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Присъдените в полза на „Порта дорс Полша” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция са определени на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сега действащата ѝ редакция, след изм. с ДВ бр. 88/04.11.2022 г., и при съобразяване на общия материален интерес на правния спор, включващ, както установената с административния акт главница, така и следващите се лихви, също посочени като задължение на дружеството /т.10 от оспореното решение на митническия орган/. Изложените аргументи в молбата по чл. 248 от ГПК против така определения размер на разноските са неоснователни. Законодателят е регламентирал изрично размера на минималното адвокатско възнаграждение за съответния вид работа, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Аргументите касателно фактическата и правна сложност на казуса и изброяването на действията, извършени от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, са неоснователни и необосновани, доколкото съдът не разполага с процесуална възможност да присъжда разноски за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая присъдените разноски отговарят на материалния интерес по спора. Поради това искането на директора на ТД Митница Бургас за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение