Определение № 488 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1412/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от АГРО ФИНАНС АДСИЦ [населено място], против определение № 508/19.05.2016 г. на ОС – [населено място], постановено по ч.гр.д./в/ № 364/2016 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против отказа на съдията по вписванията при РС – [населено място], обективиран в определение № 6/20.04.2016 г., за вписване на едностранно волеизявление за прекратяване на договор за аренда. Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. Допускане на касационно обжалване на определението се обосновава с наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърди се, че въпросът за вписване на обстоятелства относно прекратяване на договор за аренда /в хипотезата на чл. 27, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ/ е разрешен от въззивния съд в противоречие на разрешението, дадено с определение № 257/13.05.2015 г. по ч. т. д. № 67/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, като същевременно е налице практика и в обратния смисъл /определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. д. № 745/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. С определение № 514/20.10.2016 г. производството по делото е било спряно до приключване на тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. По последното е постановено решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г., следователно, пречките по движението на производството са отпаднали и същото следва да бъде възобновено. За да се произнесе по частната жалба, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение прецени следното: С решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г. е прието, че вписването, предвидено в чл.27 ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, е приложимо на общо основание при прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години, поради извънсъдебното му разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от три месеца, съгласно чл.28 ал.1, изр.1 във вр. с чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ. За предвиденото в чл.27 ал.2 ЗАЗ вписване на прекратяването - развалянето на арендния договор на основанието по чл.28 ал.1, изр.1 ЗАЗ е необходимо пред съдията по вписванията да се представи актът /писменият документ/, материализиращ изявлението за разваляне на договора по причина забава в плащанията на арендната вноска повече от три месеца и да се удостовери достигането му до адресата. Прекратяването на арендния договор се регистрира в съответната общинска служба по земеделие след вписването му в службата по вписванията. Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията, е тази по т.6 на ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното въззивно определение не съответства на така даденото тълкуване по приложението на закона /съдът е констатирал наличието на противоречива практика, но е възприел тази, според която изявлението за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда не подлежи на вписване/. Същевременно горните мотиви са изцяло допълнително изложени. Основното съображение на съда за отхвърляне на частната жалба е, че не се установява легитимацията на жалбоподателя да иска вписване на развалянето /прекратяването/ на конкретния аренден договор /в заявлението до СВ – [населено място] АГРО ФИНАНС АДСИЦ сочи, че е придобил право на собственост върху имота, обект на договора за аренда, с договор за покупко-продажба от 05.02.2010 г., но в подкрепа е приложил нотариален акт от друга дата и относно различни имоти/. Във връзка с така обективираната правна воля на съда, обусловила изхода по делото, частният жалбоподател не поставя въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, въпреки че в жалбата и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на извършената от съда преценка – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. В производството по селекция на касационните /и съответно – частните касационни/ жалби, касационният съд няма правомощия да се произнася по правни въпроси, които не са формулирани от страната, в този смисъл – ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. По тези съображения, исканият достъп до касация следва да бъде отказан. Водим от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение