Определение № 850 от 01.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60225/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7464/25.05.2016 година, подадена от С. К. И., срещу решение № 681/08.04.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 5071/2015 година. С подадената от С. К. И. касационна жалба решение № 681/08.04.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 5071/2015 година се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 70 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 55 000.00 лева и претендираното такова от 125 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на съпруга й Й. И. И., настъпила поради реализирано на 06.07.2012 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2012 година до окончателното заплащане. В касационната жалба са изложени доводи за това, че решението на Апелативен съд София е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до необосноваността му. Прави се искане въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) да бъде уважен за сумата от 125 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. К. И. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 11 233/01.08.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 681/08.04.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 5071/2015 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено. С. К. И. е била уведомена за обжалваното решение на 20.04.2016 година, а касационната й жалба е с вх. № 7464/25.05.2016 година, като е подадена по пощата на 20.05.2016 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение съставът на Апелативен съд София е приел, че предявеният от С. К. И. срещу [фирма] [населено място] иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Съгласно тази разпоредба увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние-действие и/или бездействие; вреди-имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Прието е, че на 06.07.2012 година, при управление на лек автомобил марка „Рено”, модел „Ш.”, с рег. [рег.номер на МПС], Д. Д. Б. е станала причина за пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е починал пътуващия в автомобила Й. И. И., който е бил съпруг на С. К. И.. В конкретния случай, управляваният от Б. лек автомобил, към момента на настъпване на произшествието е бил застрахова за риска „гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата, на която [фирма] [населено място], в качеството си на застраховател е бил длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Освен това е прието, че наказателното производство по отношение на Б. не е завършило със съдебен акт, имащ последиците на влязла в сила осъдителна присъда, който да е задължителен за съда, разглеждащ последиците от деянието, за това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Независимо от това, доказателствата по делото обосновавали извод за това, че при управлението на автомобила Б. е допуснала нарушение на установените в чл. 20 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП правила, относно избора на скоростта на движение и контрол върху управлявания автомобил, както и за това, че поведението й осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. С оглед на това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е доказан по основание. По отношение на размера на обезщетението въззивният съд е изложил мотиви за това, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от С. К. И. възлизал на 100 000.00 лева., който размер бил съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/23.12.1968 година, както и с конкретните данни по делото, за възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; близките отношения между пострадалия и ищеца и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на пътнотранспортното произшествие. Въззивният съд е намалил така определеното по размер обезщетение със сумата от 45 000.00 лева, която била заплатена от [фирма] [населено място] по заведената щета, имаща за предмет обезщетяване на неимуществените вреди от същото пътнотранспортно произшествие, поради което предявеният пряк иск е приет за основателен до размер на сумата от 55 000.00 лева. За разликата над този размер до пълния предявен размер искът бил неоснователен и трябвало да бъде отхвърлен. Имайки предвид, че с първоинстанционното решене № 2893/30.04.2014 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, 17-ти състав, постановено по гр. д. № 1522/2013 година искът е бил уважен за сумата от 85 000.00 лева въззивният съд е приел, че трябва да отмени това решение в частта му, с която искът е уважен за разликата над сумата от 55 000.00 лева до 85 000.00 лева и да се постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен в тази му част, като в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 85 000.00 лева до 125 000.00 лева решението на първата инстанция трябвало да бъде потвърдено. В останалата му част, с която искът е отхвърлен за разликата над 125 000.00 лева до 150 000.00 лев, първоинстанционното решение не било обжалвано и било влязло в законна сила. Във връзка с горните изводи на състава на Апелативен съд София в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. К. И. твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/1968 година, а също така с решение № 83/06.07.2009 година, постановено по т. д. № 795/2008 година; решение № 95/24.10.2012 година, постановено по т. д. № 916/2011 година; решение № 142/15.10.2015 година, постановено по т. д. № 2766/2014 година, трите по описа на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 154/30.10.2012 година, постановено по т. д. № 807/2011 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Така поставеният въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение, като обосновава съществуването на основанието за допускане на касационното обжалване на решението по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с оглед на разминаването между възприетото с него и посочената задължителна съдебна практика-ППВС № 4/1968 година. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 681/08.04.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 5071/2015 година по подадената срещу него от С. К. И. жалба с вх. № 7464/25.05.2016 година и такова трябва да се допусне. Тъй като С. К. И. е освободена от внасянето на държавна такса по силата на чл. 83, ал. 2 от ГПК делото трябва да бъде докладвано за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение