Определение № 538 от 08.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 369/2011 г.

Производството е по чл. 253 ГПК. [фирма] са депозирали молба вх. № 9152 от 20.10.2011 г., с която подържат ,че повторно правят искане за допълване на определение № 401 от 3.08.2011 г. по гр.д. № 369 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение, с което на основание чл.282, ал.2 ГПК е спряно изпълнението на решение № 787 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 1127 от 2008 г. на Софийския апелативен съд, 1 състав. В молбата посочва, че са поискали допълване на определението със диспозитив за спиране на изпълнението на изп.д. № 201177904000082 от 2011 г. при ЧСИ В. И., рег. № 779 и вдигане на наложените запори върху банковите сметки на [фирма]. Молбата е неоснователна поради следното: По реда на чл.282, ал.2 ГПК Върховния касационен съд е императивно задължен да спре изпълнението на осъдително въззивно решение когато страната предостави законово определеното обезпечение. Правна последица от постановеното спиране на въззивното производство с определение от ВКС е спирането на изпълнителното производство, образувано при Съдебният изпълнител по реда на чл.432, т.4 ГПК. Със спирането на изпълнителното производство се спират процесуални действия по него, като извършените запазват своето действие защото процесуалното правоотношение продължава да съществува. При спирането на производството спира течението на сроковете и в този период страните и съдебният изпълнител не могат да извършват никакви процесуални действия, включително вдигането на запори. От друга страна Върховният касационен съд по реда на чл.282, ал.2 ГПК не е компетентен да постанови отмяната на осъществените процесуални действия по изпълнителното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,