Определение № 241 от 08.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 95/2009 г.
ВКСI гражданско отделение08.05.2009reporting judge Бранислава Павлова
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Я. окръжен съд от 12.01.2009г. по гр.д. № 454/2008г., с което е върната подадената от Сливенския епархийски д. съвет частна жалба вх. № 1* от 19.11.2008г. срещу определение № 225 от 31.10.2008г. по гр.д. № 454/2008г. на Я. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл. 286 ал.2 ГПК. С. епархийски д. съвет е обжалвал разпореждането на Я. окръжен съд от 12.01.2009г. по гр.д. № 454/2008г., с което е върната подадената частна жалба вх. № 1* от 19.11.2008г. срещу определение № 225 от 31.10.2008г. по гр.д. № 454/2008г. на Я. окръжен съд. С това определение е потвърдено определение № 247 от 12.09.2008г. по гр.д. № 118/2008г., с което е прекратено производството до делото поради недопустимост на иска по чл.97 ГПК /отм./ във връзка с чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Следователно налице е хипотезата на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и за да се допусне касационно обжалване е необходимо жалбата да отговаря на изискването на чл.284 ал.3 т.1 ГПК – към нея трябва да се приложи изложение за основанията по чл.280 ГПК. В разглеждания случай жалбата не е отговаряла на това изискване и с разпореждане от 17.12.2008г. са дадени указания на частния жалбоподател да отстрани нередовността като обоснове кой е същественият въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. На 09.01.2009г. е депозирана молба, в която частният жалбоподател е изложил съображения за допустимостта на жалбата във връзка с разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК и е приложил решения на Софийския окръжен съд и Пловдивския районен съд по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Не е изпълнено изискването на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК за мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване с посочване на съществения въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, неговото значение за решаване на делото и в какво се състои противоречивото му решаване от съдилищата като се има предвид, че посочените решения са постановени в производство по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ, докато предмет на иска по настоящото дело е признаване правото на възстановяване на земеделски земи, които се реституират по ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила приемайки, че нередовността на частната жалба не е отстранена и е приложил последиците на чл.286 ал.1 т.2 ГПК. По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение