Определение № 113 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 13269/10.06.2010 година на Ч. Н. Г., В. Й. Г., И. Й. Г., С. П. Г., всички от[населено място] чрез процесуалния представител адв. А. Г. - АК П. срещу въззивно Решение Nо 540 от 21.04.2010 година, постановено по гр.д. Nо 545/2010 година на Окръжен съд- Пловдив. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 2381 от 05.10.2009 година по гр.д. Nо 1008/2009 година на Районен съд- Пловдив XIV състав, и постановил ново решение, с което заявеният срещу И. Р. Р. отрицателен установителен иск, че същата не е собственик, на основание наследство и давност на 1/10 идеална част от недвижим имот – дворно място в[населено място], е отхвърлен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод, че „въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуални въпроси, разрешение в грубо противоречие с установената практика по сходни казуси. Наред с това третираните с решението въпроси имат съществено значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, тъй като касаят често срещани в практиката спорове за материално право,чието еднакво и в съответствие със закона разрешаване е от особено голямо значение за осигуряване на стабилност в гражданския оборот, основан на правото на наследяване и придобиване на собственост чрез давностно владение върху недвижимо имущество „. По делото е подаден отговор от ответника по касация- И. Р. Р., чрез адв.В.П.- АК П., с които се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване, както и по същество основателността на релевираните доводи, касаещи порочност на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, преценявайки доводите на страните и на основание чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на доказания обжалваем интерес при данъчна оценка на правото на собственост на терена като прилежащо към собствеността на къща, суперфициарна собственост на ответника над 14000 лв., същата се явява процесуално допустима. Срещу И. Р. Р. е заявен отрицателен установителен иск, че същата не е собственик на 1/10 идеална част на основание наследство и давност на недвижим имот – дворно място в[населено място] цялото от 280 кв.м., УПИ V-59 от кв. 35 по плана на града,ул.”К.” Nо 9. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че И. Р. е собственик, като законен наследник на покойния си син С. Б., на намираща се в дъното на дворното място жилищна сграда, както и на 1/10 идеална част от дворното място, по силата на наследственото правоприемство от А. Г. /преживяла съпруга на общия наследодател, наследила заедно с 4-те му деца от предходен брак равен дел от 1/10 идеална част от дворното място/, наследена от сестра си В., майка на И. Р.. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС, намира: Не е налице въведеното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, поради обстоятелството, че липсва конкретно формулиран материално -правен или процесуално правен въпрос, обусловил изхода на делото / конкретно изводите за собственост на И. Р. в резултат на наследствено правоприемство /, който да е разрешен в противоречие / т.1./ със задължителна съдебна практика по този въпрос. Не може да се приеме и теза за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1т.3 ГПК доколкото може да се приеме, че е поставен въпрос по приложение института на придобивна давност. Отхвърленият установителен иск за отричане правата на собственост на И. Р. от дворното място е обоснован от съда, макар и да е обсъждан въпроса за придобивната давност като основание за правото на собственост предвид на издадения констативен нотариален акт /, от изводите за настъпило наследствено правоприемство. Самите разпоредби по чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС се прилага отдавна, но във всяка хипотеза крайният правен извод зависи от конкретните факти, тъй като в генезиса на това придобивно основание е именно безспорното установяване на факта на упражняване на фактическата власт по отношение на конкретен недвижим имот и отношението на своене. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия