Определение от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Електрену енергектикос ремонтас - Литва" МСД, с [ЕИК], чрез адв. Д. Димитрова, срещу Решение № 6882 от 17.11.2022 г., постановено по адм. д. № 2928 по описа на Административен съд София - град за 2022 г. С него е отхвърлена жалбата на „Електрену енергектикос ремонтас - Литва“ МСД срещу Ревизионен акт № Р-22221021003165-091-001 от 22.10.2021 г., издаден от В. Димитрова - орган, възложил ревизията и П. Асенова - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 93 от 20.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д "ОДОП") - София, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 230331,58 лв. и са начислени лихви в размер на 21041,87 лв., като дружеството е осъдено да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 5044,00 лв.

По делото е постъпила мотивирана молба от касационния жалбоподател "Електрену енергетикос ремонтас - Литва" МСД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси: 1. Допустима ли е национална правна уредба и практика на българските съдилища, съобразно принципа на пропорционалност и принципа на данъчен неутралитет, както и предвид член 50, член 53 и член 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която предвижда данъчнозадължено лице да бъде санкционирано с дължимия данък върху добавената стойност и лихви за забава за доставки, за които лицето е издало фактури и ги е отчело по ДДС номера на лицето в държава - членка по неговото установяване, междувременно за същото е възникнало задължение за регистрация в Република България, подало е заявление по собствена инициатива за задължителна регистрация в Република България и на което е наложена отделно имуществена санкция за просрочена регистрация? и 2. Допустима ли е национална правна уредба и практика на българските данъчни органи, която при наличие на предпоставките на член 168 и член 178 от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, отказва извършването на корекция /анулиране на вече издадени фактури за доставки под ДДС номера на държавата на установяване на лицето и преиздаването им под българския ДДС номер на лицето, както и признаването на данъчен кредит, след извършената регистрация по ДДС на лицето в Република България?

Ответникът - директор на Д "ОДОП" - София оспорва искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така поставените въпроси с нарочна молба, подадена по делото.

Двете страни поддържат становище за спиране на настоящото дело до произнасяне на СЕС по дело С-122/23 г.

Установява се, че с Определение от 25.01.2023 г., постановено по адм. д. № 12086 по описа на Върховен административен съд за 2021 г., е отправено преюдициално запитване съгласно чл. 267, параграф първи, „б“ от Договора за функциониране на Европейския съюз по следните въпроси:

1. Национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС, нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС?;

2. Директива 2006/112 на Съвета допуска ли национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС?

3. По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер?

По посоченото преюдициално запитване, по горепосочените въпроси, е образувано дело С-122/23 г. пред СЕС.

Настоящият съдебен състав намира, че тълкуването на относимите разпоредби от правото на Европейския съюз във връзка с поставените преюдициални въпроси по дело С-122/23 на СЕС, ще има значение за правилното решаване спора по настоящето дело. Въпросите, поставени в преюдициалното запитване, са относими и към него, поради което е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Спорният въпрос е за санкционния характер на правната норма. Тълкуването на СЕС по преюдициалното запитване, отправено от Върховния административен съд, следва да бъде съобразено от настоящия съд при постановяване на съдебно решение по делото, тъй като съгласно чл. 633 ГПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

По изложените съображения производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на производството пред СЕС по дело С-122/23 г.

При така приетото, без уважение следва да се остави молбата на "Електрену енергектикос ремонтас - Литва" МСД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1. Допустима ли е национална правна уредба и практика на българските съдилища, съобразно принципа на пропорционалност и принципа на данъчен неутралитет, както и предвид член 50, член 53 и член 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която предвижда данъчнозадължено лице да бъде санкционирано с дължимия данък върху добавената стойност и лихви за забава за доставки, за които лицето е издало фактури и ги е отчело по ДДС номера на лицето в държава - членка по неговото установяване, междувременно за същото е възникнало задължение за регистрация в Република България, подало е заявление по собствена инициатива за задължителна регистрация в Република България и на което е наложена отделно имуществена санкция за просрочена регистрация? и 2. Допустима ли е национална правна уредба и практика на българските данъчни органи, която при наличие на предпоставките на член 168 и член 178 от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, отказва извършването на корекция /анулиране на вече издадени фактури за доставки под ДДС номера на държавата на установяване на лицето и преиздаването им под българския ДДС номер на лицето, както и признаването на данъчен кредит, след извършената регистрация по ДДС на лицето в Република България? Споделими са аргументите на директора на Д "ОДОП" - София, изложени в молбата му от 18.09.2023 г., подадена чрез процесуален представител по делото, които са в тази насока. Така зададеният първи въпрос, както се прие по - горе, по същество попада в рамките на поставените за разглеждане въпроси по преюдициалното запитване, отправено до СЕС, във връзка с което е образувано дело С-122/23 г. ("Легафакт"). В този смисъл не е налице основание за формулиране на отделно преюдициално запитване до СЕС, в който смисъл е и извършената преценка по - горе. Вторият поставен в молбата на касационния жалбоподател въпрос повдига въпроси, които не са свързани с фактите по настоящия спор и са без значение за конкретното дело, което е на производство. Те евентуално биха възникнали в други производства, които не са обуславящи за настоящото. Последното е абсолютна предпоставка за поставяне на даден въпрос за разглеждане пред СЕС в хода на конкретното съдебно производство. По тези причини искането и в тази част следва да бъде оставено без уважение.

Доколкото в съдебното заседание на 25.09.2023 г. е даден ход на делото по същество, на основание чл. 253 ГПК, това определение следва да се отмени.

Воден от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение