Определение № 161 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 595/2011 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила Решение № 138 от 17.05.2003 год. по гр.д.№ 436/2003 год. на Софийски апелативен съд. С него, произнасяйки се по жалбите на Ц. и Р. С. и на [фирма] срещу Решение от 20.11.2002 год. по гр.д.№ 4688/1995 год. на Софийски градски съд е приел, че субективно съединените искове с правно основание чл.349 ал.2 ЗЗД (отм.) на С. срещу [фирма] са неоснователни. Приел е за основателни субективно съединените им искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД срещу В. Н. А. и [фирма] са основателни, съставът на САС ги е уважил до размера на 1000 лв. всеки един от тях. В молбата си за отмяна, депозирана на 17.12.2009 год. [фирма] се позовава на това, че не е бил редовно призоваван и за производствата пред СГС и САС и не са ми били връчвани съобщения за изготвените решения, като прилагането на чл.51 ГПК (отм.)по отношение на него е неправилно. За воденото срещу него производство узнал на 05.10.2009 год. по повод образуваното изпълнително производство. Настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е недопустима. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 30.06.2003 год. при действието на ГПК-1952 год. С чл.232 ал.1 ГПК (отм.) беше предвиден пределен едногодишен срок за отмяна, началото на който поставя влизане на решението в сила, доколкото и обстоятелството на което се позовава [фирма] предхожда решението. Т.е. редът за отмяната му чрез извънредния способ е преклудиран най-късно на 30.06.2004 год. Приемането на ГПК-2007 год. не възстановява и не поставя началото на нови срокове за отмяна след изтичането им по отменения ГПК. ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. счита, че молбата за отмяна е просрочена и ще следва да бъде оставена без разглеждане, поради което